18 април е обявен от ЮНЕСКО през 1984 г. за Международен ден за опазване на недвижимото културно наследство.
По този повод в Централния дом на архитекта ще бъде представена изложбата “Брациговска архитектурно-строителна школа” с автор арх. Десислава Димитрова.
Освен това днешният 18 април е посветен на 100 години от рождението на проф. арх. Пейо Бербенлиев и професионалните му постижения в сферата на опазването на недвижимото културно наследство.
Във връзка с тази годишнина може да разгледате изложба-конкурс на дипломантите от катедра “История и теория на архитектурата” на Университета за архитектура, строителство и геодезия. Тя е учредена в чест на проф. Бербенлиев.
За него арх. Тодор Кръстев разказва как в началото на 60-е години, като директор на Националния институт за паметниците на културата, с раница на гърба обикалял ценностите на България с надеждата те да бъдат съхранени за бъдещето. Именно проф. арх. Пейо Бербенлиев превръща Института в творческа лаборатория, в който работят специалисти, даващи нов живот на паметниците.
Проф. Бербенлиев е специализирал консервация в Италия и като първи председател на Българския национален комитет на ИКОМОС – Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места – изпраща десетки млади български консерватори на специализации в школите в Италия, Белгия, Франция.
У нас той се нагърбва с нелеката задача да убеждава местните величия, че те са само временни собственици на ценностите, които трябва да предадат на следващите поколения. Той нерядко пъти е принуден да брани автентичността на паметниците от онези властимащи, които настояват, че искат да ги видят не каквито са били, а каквито би трябвало да бъдат.
Като заместник-председател на Комитета за култура – днешното Министерство на културата – проф. Бербенлиев полага основите на националната система за съхраняване на ценностите ни – работи за закон за културното наследство, приет през 1969 г., както и за Национален институт за опазване на недвижимото културно наследство с пет филиала, обхващащи и най-недостъпните църкви и крепости. Той извоюва и ежегодно осигуряване на средства за паметниците, при което свой принос имат и окръжните инвестиционни дирекции, спомня си арх. Тодор Кръстев през 1999 г. в публикация във вестник „Култура“.
Към днешна дата България има девет обекта в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО. Седем от тях са културни паметници – Боянската църква, Мадарският конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново, Русенско, Древният Несебър, Рилският манастир, Тракийската гробница в Свещари.
