Европейската комисия е между чука и наковалнята – от една страна иска да запази така наречените „коридори на солидарност“ за износ на украинско зърно, от друга страна не иска да дразни още повече съседните на Украйна държави, които се сблъскаха с фермерски стачки и опасност от фалити заради подбитите цени. По всичко изглежда, че Брюксел омаловажи проблема, като разчиташе, че подкрепата за разтърсената от руската инвазия страна ще е по-силна от „временните неудобства“. Тези неудобства обаче започнаха да натежават сериозно и напрежението ескалира. Комисията предложи потушаване на недоволството с пари от резервен фонд, но те се оказаха прашинка в сравнение с претърпените загуби.
България може да стане поредната страна, която да наложи забрана на вноса на зърно от Украйна, както вече направиха Полша, Унгария и Словакия. Министърът на земеделието Явор Гечев обвини ЕК за създалата се ситуация. Всички сме наясно, че тази мярка е антипазарна, но е единственият начин за туширане на недоволството сред фермерите.
Напрежението започна да се трупа, след като Украйна, която е глобален производител и износител на зърно, бе нападната от Русия и се оказа със затворени експортни канали. Затова през май 2022 г. ЕС разреши безпроблемен внос на украинско зърно и слънчоглед –
без мита и фитосанитарен контрол.
Уговорката беше украинският износ да бъде насочен към Африка и Азия, но това не се случи и местните пазари (сред които Полша, Румъния, Унгария и България) бяха наводнени с евтино (и често некачествено) украинско зърно. Ефектът бе поразителен, защото местните фермери претърпяха щети за милиарди евро.
Европейската комисия първоначално следеше ситуацията, но после изгуби нишката в стремежа си да реши „по-важни“ въпроси и
да мери мускули със САЩ и Китай.
В края на миналия месец премиерите на Полша, Унгария, Румъния, България и Словакия призоваха Брюксел да ограничи притока на украинска продукция и да обмисли връщане на вносните мита, но безрезултатно.
Освен това, източноевропейските фермери се оплакаха и от мизерните компенсации, които се откъснаха от сърцето на ЕК, въпреки че земеделието е един от най-субсидираните сектори и за него отиват над 30% от бюджета на съюза.
През март Комисията обяви, че ще отпусне 56.3 милиона евро от кризисния резерв на ЕС за Полша, България и Румъния, които да бъдат разпределени сред най-пострадалите фермери. България получи общо 16 млн. лв., но
правителството настоява поне за още 100 млн. лева.
Комисията не погледна сериозно и на искането на страната ни, направено още през септември 2022 г. Брюксел да вземе отношение по този проблем.
„Ние вече шест месеца чакаме ЕК да реши – на най-високо ниво е повдигано този въпрос. Какво да направим, да оставим българските фермери да фалират?“, коментира Гечев и посочи, че заради мудността на Еврокомисията до момента загубите на българските земеделски производители
от непродадена продукция са между 800 и 900 млн. лева.
Вместо разговор по същество, в неделя (16 април) откъм Комисията излетя… поредната скандална позиция, която трябваше да отговори на решението на Полша, Унгария и Словакия да забранят вноса на евтино украинско зърно: „Търговската политика на ЕС е изключителна компетентност на цялата общност и едностранните действия на страните членки са неприемливи“.
В понеделник (17 април) Брюксел направи опит да смекчи тона и обяви, че се обмисля допълнителен пакет за подкрепа на фермерите, засегнати от наплива на украински селскостопански продукти. От Комисията посочиха, че
правителствата могат да увеличат тази подкрепа с пари от държавните бюджети.
Това обаче са мерки в перспектива, те няма да се случат сега, а първо трябва да бъдат съгласувани и да минат през съотвените процедури. Това едва ли ще успокои разгневените фермери. Може би повече яснота по темата ще има на 25 април, когато ще се проведе среща на земеделските министри на страните от блока.
Сега остава да видим дали и как Брюксел ще реагира, ако още държави членки решат да спрат украинския внос. Комисията настоява за централизирано решение, но вече почти никой, освен Чехия, не е склонен да го чака. Брюксел има категорична вина, че подцени проблема, което
доведе до социални вълнения в няколко държави
и наруши баланса на вътрешните пазари. Полският министър дори подаде оставка заради силния натиск на протестиращите.
Докато проблемите се задълбочават обаче в Брюксел продължават да си я карат по старому. Стигна се дотам, че говорителката на Еврокомисията Мириам Гарсия Ферер поиска от Полша и Унгария да представят някакъв вид обяснение. И как по-ясно да й бъде обяснено на Комисията, след като явно там няма хора, за които не е тайна какво се крие зад думите масови фалити?
