Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по нито един от проектите за бюджет, които бяха предложени от страна на служебното правителство – нито за НЗОК, нито за Държавното обществено осигуряване, нито за Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година.
Това обяви след края на обсъжданията на Тристранката служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
Той обърна внимание, че в позициите си по трите бюджета социалните партньори предлагали или промяна на един или друг параметър, или провеждането на една или друга политика – все неща, по отношение на които служебното правителство категорично поддържа тезата, че подобни промени са отговорност на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет.
От друга страна министър Лазаров увери журналистите, че в областта на държавното обществено осигуряване ще предложи на правителството за обсъждане – както на сегашното, така и на следващото, а освен това и на Народното събрание, да приеме решение за осъвременяване на пенсиите от юли с 12 процента. Този акт ще отрази действащото към момента правило за осъвременяване на пенсиите и отчитане на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от средния осигурителен доход. Така средната пенсия ще се увеличи с 16.7 процента, прогнозира Лазар Лазаров.
По отношение на равнището на инфлацията социалният министър коментира, че ръстовете, които са предвидени за пенсията – от 12% – ще успеят да я изпреварят. Лазаров обяви и че в резултат на предприетите действия от страна на служебното правителство през 2023 година се очаква два пъти да намалеят лицата, които получават пенсия на границата на бедността и така тези хора от 652 000 те ще станат 326 000 души.
Във връзка с бюджета на Министерството на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че ще има значителен ръст на разходите, правени за заплатите на личните асистенти, които получават възнаграждения по реда на Закона за личната помощ. Ще има увеличаване и на финансовата подкрепа за хората с увреждания. Не на последно място се предвижда и увеличаване размера на социалните помощи от 1 юни 2023 г., което ще е в изпълнение на действащото законодателство.
След тези уверения от страна на министър Лазаров, последваха коментари от страна на социалните партньори.
Любослав Костов от КНСБ обясни, че от организацията му не са подкрепили нито Законопроекта за бюджета за 2023 година, нито бюджета на Държавното обществено осигуряване. Причината – според тях няма достатъчно амбициозна политика по доходите в условията на наличие на значително фискално пространство. То според тях съществува, както по линия на подценените приходи и надценените разходи, и би могло да осигури ръст на доходите на всички, работещи в обществения сектор.
„Нашите критики са отправени изцяло към Народното събрание. Ние сме изготвили становище, в което сме описали къде във всяко едно министерство има недофинансиране и къде държавата е отстъпила преди две години. Държавата е конят, който дърпа каруцата, а от година и половина каруцата се клати. И тя се клати не защото вървим напред, а защото сме застанали на едно място. Моят апел към 49 Народното събрание е да чуе синдикатите и да изготви политика по доходите“, апелира Любослав Костов.
От своя страна доц. Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ (на снимката – на заден план, вдясно – бел. ред.) посочи, че за неговата организация е притеснително, че в проекта за бюджет за 2023 г. няма конкретни мерки, свързани както с намаляването на дефицита, така и с увеличаването на доходите на заетите лица. Това била причината от КТ „Подкрепа“ да не го подкрепят.
По думите му страната се намира в социална и икономическа криза и са необходими спешни управленски решения. „Необходима е данъчна реформа“, категоричен бе Апостолов.
„Ние не сме съгласни с 10% увеличение на заплатите и то само на места, където през 2022 г. е нямало ръст на възнагражденията“, подчерта синдикалистът и продължи, че от организацията му настояват за увеличаване на ръста на доходите на заетите в публичния сектор между 15 и 30 процента.
Свръхпечалбите, които са били генерирани и с помощта на компенсациите от държавния бюджет, следва да бъдат обложени. На следващо място от КТ „Подкрепа“ смятат, че прилагането на този инструмент не само ще донесе 2.4 млрд. лева за половин година, но той трябва да бъде постоянен инструмент за стабилност на бюджета.
По отношение на корпоративното подоходно облагане от КТ „Подкрепа“ са предложили две скали – 10 процента за малкия и среден бизнес и 20 процента за останалите предприятия. Те смятат, че ако не са 20%, а 15%, тази мярка също ще донесе около 2.4 млрд. допълнително приходи в бюджета.
„Искаме да бъде въведена 10% ставка върху данък дивиденти, тъй като това е логиката на Закона за облагане на физическите лица, а не както досега той да е 5 процента. Тази мярка ще извади допълнителни един милиард лева“, обяви Апостолов.
По отношение на Закона за облагане на доходите за физически лица от КТ „Подкрепа“ предлагат да има необлагаем минимум върху минималната работна заплата. Според тях това ще отвори дефицит, който смятат, че може да бъде компенсиран с въвеждането на прогресивно данъчно облагане.
„Смятаме, че като цяло минималната работна заплата веднага трябва да стане 850 лева, защото ние имаме ангажимент от 1 януари да бъде 50% от средната, а ако чакаме дотогава, то това увеличение ще бъде много шоково за бюджета. При сегашните разчети на Министерството на финансите сумата е около 936 лева, според нашите – около 970 лева, което означава, че трябва да имаме две стъпки – една сега и една на по-късен етап“, предложи синдикалистът.
Доц. Апостолов обяви, че от КТ „Подкрепа“ са подкрепили с известни резерви проектобюджета на НЗОК – а по-конкретно имат несъгласие с предвижданото 15% увеличение на възнагражденията на работещите в здравеопазването.
По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване синдикалистите имат няколко съществени бележки – първо, минималното обезщетение за безработица да не бъде отново замразено на 18 лева. Те предлагат то да бъде около 468 лева или 60% от минималния осигурителен доход.
Освен това от КТ „Подкрепа“ не са съгласни със замразяването на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да остане на ниво от 710 лева.
Цветан Симеонов, който е председател на Управителния съвет на БТПП, посочи, че от организацията му не подкрепят нито един от предложените бюджети, като основните причини затова са големият бюджетен дефицит и неприемливите увеличения на заплатите в публичния сектор. От БТПП препоръчват бюджетът да не плува по течението – т.е. в него да се предвидят мерки за икономии и за оптимизиране с цел намаляване на разходната част на бюджета и ограничаване на тегленето на допълнителен дълг.
