Пламен Димитров
На 1 януари 2024 г. България трябва да въведе, както всички в ЕС и ОИСР, минимален 15% корпоративен данък за големите корпорации, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров
„Ако искаме бюджетът да бъде балансиран на 3% дефицит, трябва да бъдат заложени по-високи приходи от данъци“. Това заяви пред БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Димитров обясни, че в разходната част на бюджета има две силно завишени пера – капиталовите разходи, които за 2023 г. са увеличени двойно спрямо миналата година, както и издръжката на министерствата.
„2022 г. сме изпълнили 5,5 млрд. капиталови разходи, а България въобще откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7,5 млрд. – и то при добри времена, добро състояние“.
Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 г. също е силно завишена – през 2022 г. е нараснала с 40%, сега се предлага ръст с още толкова. Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение, уточни президентът на КНСБ.
„Само от тези две упражнения в разходната част, над 4 млрд. лв. могат да бъдат спестени и като добавим мерките в приходната част, смятам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до тези заветни 3%“
Вярно е, че Министерството на финансите е подготвило и втори, резервен вариант на бюджета с много по-нисък дефицит, потвърди Димитров, но е предложило сегашния вариант по политически съображения.
„Оттук нататък всички мерки, които ще се предлагат, а те в приходната част касаят данъци, са политика. И двете водещи партии казаха, че няма да ги предлагат – данъкът върху свръхпечалбата, от който се очакват на годишна база малко над 2 млрд. приходи и връщането на ДДС ставките, което ние подкрепяме, с изключение на бебешките стоки и книгите“.
На 1 януари 2024 година България трябва да въведе, както всички държави членки на ЕС и на ОИСР, минимален 15-процентен корпоративен данък за големите корпорации, които оперират в държавите членки и ОИСР. Това е задължение, което сме поели, не знам защо се пропуска в момента, заяви президентът на КНСБ.
„Не знам защо всички политици заявяват -няма да пипаме данъците – вие ще ги пипате, защото ще ви се наложи да ги пипате“, заяви Димитров .
По думите му тези 15 процента корпоративен данък на годишна база са 2 милиарда лева повече пари като приходи. Нали търсим един милиард, след шест-седем месеца ще ни се наложи да го направим, каза Димитров и допълни, че така ще въведем необлагаем минимум равен на минималната работна заплата, което струва милиард и половина лева на бюджета, допълни той.
Прогнозираният ръст на БВП е с около 20 млрд. за 2023 г., коментира Пламен Димитров. Според него финансовото министерство подценява приходите от данъци, които за изминалата година са с 5 млрд. повече.
12-те процента увеличение на пенсиите от 1 юли са сигурни заради прилагането на швейцарското правило, увери президентът на КНСБ. По думите му обаче обезщетенията за безработица трябва да се актуализират, особено минималното, което да се движи или с процента на инфлацията, или с ръста на минималната работна заплата, за която КНСБ настоява да стане 850 лв. Според Пламен Димитров разходите за тези мерки ще струват на държавата между 20 и 25 милиона лв.
