Стоян Новаков, бивш зам.-министър на транспорта и съобщенията в правителството на Кирил Петков, пред „БАНКЕРЪ“
Каспийският транспортен коридор ще има решаващо икономическо значение за целия черноморски басейн. Карго полетите към Европа ще се развиват с дронове. Решенията за управление трябва да се вземат спрямо принципи, а не спрямо хора. Министър, който не е подкрепян от сектора си, няма бъдеще. Добре е към министерския съвет да има съвет на министрите на транспорта.
Г-н Новаков, продължаваме темата за транспортните свързаности и възможностите, които отварят за България новите геоикономически дадености. Политиките се менят, събитията се редуват, но географията стои твърда и непоклатима. Какви политически решения предполага днешният прочит на нашите географски условия в областта на транспорта? Стоите ли на тезата си, че Персийският коридор може да захранва със стоки и суровини цяла Европа?
– В предишния ни разговор споменах, че с изместването на трасетата, най-нормалното е да се развие транспортният коридор между персийския залив и Черно море. Вярно е също, че малко по-късно в същата посока Кирай подписа Belt and Road Initiative, която цели да съкрати транзитното време и да поевтини транзита на стоки. Каспийският регион е ключов, защото в момента се разработва коридор север-юг, който съкращава транзитното време до Индийския океан. Така каспийският район става кръстовище както север-юг, така и изток-запад. Шест са страните-учредителки на този коридор и вече се проведоха над 20 общи срещи. Този коридор се превръща в алтернатива и на морския транспорт, и на доставките от енергоизточници.
Вижте цялото видео от интервюто със Стоян Новаков:
Каспийският басейн има огромно суровинно значение, той беше основна цел в нацистката геостратегия и главна причина за нападението на Германия срещу СССР по време на Втората световна война. Добре известно е, че както и да изглеждат, войните винаги се водят за ресурси.
– Така е. Затова и дейностите по коридора север-юг вече са доста напреднали и жп линията вече стига почти до границата на Азербайджан. Гледайки собствения си национален интерес, България следва да привлече този транзит през Черно море към Европа.
В какви обеми е този транзит?
– Не мога да се ангажирам с цифри, но говорим за транзити, които идват от Китай и Индия. Само това дава достатъчна представа. Но как ще бъде менажиран и насочван товаропотока зависи от много неща. Ако коридорът бъде формулиран като мултимодален, логично е контейнерите да пристигат по железница с 30-40 дни по-рано и доста по-евтино от морските доставки.
Китай отдавна развива концепцията за свръхскоростни влакове между Далечния Изток и Босфора, на практика връзка на Европа с Тихия океан. Идеята е авиационният трафик на товари и пътници да стане сухоземен и голяма част от самолетите да бъдат „приземени“.
– Да, да бъдат разтоварени самолетите. Но това е друга тема, която заслужава отделно внимание. Накратко, карго полетите към Европа и в Европа да минат на дронове. Транспортът се развива като цяло и процесите трябва да се следят. Транзитните трасета се разместват и всяка държава иска да ги хване. Защото тези артерии носят не само стоки и суровини, а и инвестиции, работна ръка. Гласът на държава, която управлява такива процеси се чува по различен начин.
Докъде на запад може да се разпростре този коридор?
– На практика в цяла Европа, да се надяваме през България.
Ако България не прояви далновидност, това трасе през Турция, Гърция и Северна Македония ли ще мине?
– Най-вероятно.
Защо някои наши управляващи се радват на транспортната връзка между Солун и Скопие, която ни ощетява от гледна точка на транзитите?
– Може би си спестяват административна работа.
Какво трябва да направи в сегашната ситуация един експертен транспортен министър според вас, за да реагираме адекватно на геоикономическите процеси?
– Трябва да има пълен синхрон в целия транспортен сектор. Министърът не бива да бъде толкова политическа, колкото експертна фигура, той трябва да излиза от самия сектор, де бъде припознат от сектора и да може да работи с него.
Секторът ли трябва да посочи своя човек за министерското кресло?
– Това и е редно, и не е редно. Да, министърът работи със сектора и за сектора, но трябва да запазва и някаква дистанция, защото държавният интерес е най-важен и регулацията е поверена нему. Балансът постоянно трябва да се следи. Но истината е, че министър, който не е подкрепян от сектора си, няма бъдеще. Така трябва да се излезе от принципа на политическите парашутисти.
Транспортният сектор има ли готовност да посочи своя човек за браншовото министерство – темата с министерските листи е по-гореща от всякога?
– Миналото лято, когато редовното правителство „Петков“ беше свалено, транспортният сектор излезе с декларация, подписана от всички браншове в него, в която бяха изразени и недоволствата, и препоръките. Надявам се секторът да е разбрал, че само обединен може да постигне целите си. Вероятно и сега ще излезе с позиция по министерския пост. Най-важно обаче е да се заложат принципни положения, изисквания, които да важат за всички кандидати. Решенията трябва да са обвързани с принцип, а не с човек. В транспорта са нужни и стратегии, и приемственост. Би било чудесно към министерския съвет да се учреди съвет на министрите на транспорта.
Политическият сектор е в състояние на сериозен антагонизъм, а всяка браншова идея за министерско назначение пак трябва да мине през него. Как секторът ще остане хем на експертно равнище, хем ще предложи консенсусна за противоречиви политически сили фигура?
– Целият политически сектор трябва да работи за националните интереси, това е обединяващото. Транспортът е кръвоносната система на държавата. Затова не бива да се политизира до степен да обслужва един или друг. Диалог трябва да има, но компромиси на принципна основа не трябва да се правят. И кандидатът за министерското кресло трябва да бъде отсят, а не посочен.
Вие бяхте зам.-министър в кабинета „Петков“. Има ли сега коалицията ПП-ДБ качествена концепция за транспортното развитие на страната, която вие припознавате?
– Разбира се. Специално за ПП – каквито и критики да търпи „Продължаваме промяната“, в нея има нещо уникално. И това е диалогът между всички нас. При нас може да се обсъжда всичко. Няма еднолично вземане на решения. Това е новото и прогресивното в българския политически живот.
Накрая да се върнем към Каспийския коридор. Как можем да вкараме това трасе на наша територия, за да не пропуснем големите ползи от него?
– Проектът „Персийски залив – Черно море“ може да бъде разписан всеки момент. Единствената държава, която се колебае, е Грузия. Би трябвало да се насочим към тях и да ги убедим в ползата от този коридор, който ще натовари транспортните системи на всички по трасето.
