С наближаването на летния туристически сезон у нас започват да валят и проблемите и прогнозите за него. Официалното му откриване е предвидено за 21 май. По данни от Министерството на туризма мястото за церемонията е определено неслучайно – варненската перла „Св. св. Константин и Елена“, обявена за първия морски курорт в България точно преди 115 години.
Галопиращата инфлация провокира доста спекулации по отношение на това колко ще ни струва сянката тази година. В общественото пространство се завъртяха цифри от порядъка на 100 лв. дневно, но от туристическото ведомство
парираха нагнетяващото се напрежение
с изявление на заместник-министър Ирена Георгиева, че чадърите и шезлонгите ще струват горе-долу като миналата година. Аргументите й са, че наемните цени и концесионните възнаграждения се индексират ежегодно, но на база официалните данни от инфлацията , сравнени с предходната година, която по официални данни е 15. 3 на сто.
С този процент ще бъде увеличен и размерът на плащанията, които концесионерите и наемателите на плажовете ще дължат за 2023 година. Георгиева съобщи, че не бива да се очаква „сянката“ да поскъпне механично точно с този процент. Според нея, в хода на проведените вече разговори с концесионерите и наемателите, министерството е получило уверение, че
бизнесът ще положи усилия за намиране на буфери,
с които да задържи цените на чадърите и шезлонгите около миналогодишните.
Тук е моментът да припомним, че в рамките на проведените през март и април търгове за наем на плажове (за които „БАНКЕРЪ“ съобщи), кандидатите са се състезавали както с високата наемна тръжна цена, така и с обявените от тях високи цени на плажните принадлежности. И точно този факт е причина да тръгнат броженията срещу драстичното поскъпване на сянката през това лято.
Независимо от заложените високи максимални параметри в офертите за предоставяните от тях услуги, „стопаните“ на бреговата ни ивица едва ли ще ги предоставят на заложените в тях горни прагове за цената им. Заместник-министърът обясни
стряскащите цени в подписаните вече договори
като „презастраховане от страна на кандидатите“.
Според нея пазарът най-добре ще регулира цените и наемателите няма как да не се съобразят с изискванията му.
Максималните цени на чадъри и шезлонги – според действащите вече концесионни и наемни договори – започват от 1 лев с ДДС за брой чадър или шезлонг за плаж „Приморско – централен“, през 1.20 лв. с ДДС за плаж „Бургас – Север 2“ и 2 лв. с ДДС – за плаж „Кабакум – север“, та чак до 3.60 лв. с ДДС за плажовете „Обзор – юг“ и „Поморие – централен“.
От туристическото ведомство уверяват, че според действащите договори,
максималните цени на чадър и шезлонг
за около 50 плажа са между 5 и 7 лв. за всеки от тях. Между 8 и 10 лв. за тази услуга ще плащат ползвателите на около 60 плажа и само за пет тях цените са между 11 и 15 лева.
Продължава на дневен ред да стои и въпросът за разработване на концепция за управлението на плажовете, според която пясъкът трябва да е безплатен. Такава обаче едва ли ще бъде възможна за прилагане, като се има в предвид, че вече има подписани 30-годишни концесионни договори. А облажилите се с най-атрактивните брегови ивици у нас по времето на министър Николина Ангелкова, едва ли ще са петимни да се съгласят с подобни „чужди решения“…
Очевидно обаче, в министерството на туризма все пак умуват по този въпрос, като обаче предварително се застраховат, че всичко това е свързано както с промяна на нагласите на бизнеса, така и с изменения в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и купища още нормативни актове.
С други думи можем да обобщим, че това са само идеалистични пожелания за необозримото бъдеще, а както самата Георгиева казва
„бизнес моделът у нас ще е по-продължителен процес“.
Още повече, че на този етап не може да се реши и още един немаловажен проблем. Този с неохраняемите плажове, които към момента са 97: в област Добрич – 19, във Варненска област – 25, а в Бургаска – 53 плажа. Разбира се, все още се очаква финализирането и на доста от обявените през последните месеци тръжни процедури, така че точният брой на тези плажове ще стане ясен на 1 юни.
Друг сериозен проблем е този със спасителите, който обаче е само част от големия – този с дефицита на кадри.
От туристическото ведомство обещават, че тъй като
осигуряването на водното спасяване
е изключителен ангажимент на стопаните на плажовете, а при неохраняемите – на областните управители, тази година контролът ще бъде още по–строг.
Инспекторите на министерството ще правят внезапни проверки, чийто фокус ще бъде насочен към върху водно-спасителната дейност. Ще бъде затегнат и контрола, отнасящ се както до спазването на концесионните и наемните договори, така и до спазването на санитарно-хигиенните норми на плажовете.
От Министерството на туризма обещават, това лято
отново да има допълнителни медицински екипи по морето,
като това ще е регламентирано в рамките на подписания меморандум между министерствата на туризма, на здравеопазването и болница „Пирогов“, област Бургас и общините Созопол, Поморие и Царево. Допълнителни медицински екипи ще има и в Приморско, тема която „БАНКЕРЪ“ разработи още преди година.
Все още обаче стои нерешен въпросът с така нареченото „свободно къмпингуване“. И това лято ще ни завари без то да е регламентирано. Нищо, че от едно десетилетие (поне) се правят опити за създаването на ресорна наредба…
Както зам. министър Георгиева напомни, съгласно чл. 10 а, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, министърът на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министрите на земеделието, на околната среда и на туризма, трябва да подготвят Наредба за условия и реда на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани, които
могат да бъдат обособявани в зона „А“ и в зона „Б“
извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги.
Според нея още през 2020 г. е бил създаден текст на такава наредба, били са проведени и редица обществени консултации, на които са постъпили много предложения. Била е създадена нова работна група (за кой ли път!), работата на която – според уверенията на Георгиева – била на финален етап.
Министерството на туризма е дало своето становище за стартиране на наредбата след обобщаването на всички постъпили и се очаква скоро въпросната наредба да бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет.
В проекта се предвиждало
да има повече места за „диво“ къмпингуване
и те да могат бързо да се определят (включително и на частни терени), като това ще става при минимално затрудняващи условия и максимално спазване на хигиенните и санитарни изисквания.
Наред с проблемите обаче идва ред и на оптимизма.
Основания за това са, че миналото лято приключи с 4. 4 млн. туристически регистрации, с което се доближихме до резултатите от предковидната 2019 година. Сега очакванията са да ги надминем.
Аргументите за този оптимизъм се коренят във факта, че полетните програми на летищата във Варна и в Бургас, бележат ръст от 18. 5% на планираните пристигащи полети само от Германия.
Очакванията на туристическото ведомство са, че
най-многобройните туристи отново ще са българските граждани.
Според зам.-министър Георгиева, спрямо миналия летен сезон е имало видимо подобрение на германския пазар. За съжаление обаче липсата на туристи от Украйна, Русия и Беларус не е компенсирана изцяло, но прогнозите са, че гостите от Румъния, Полша и Великобритания ще стават все повече и повече.
Още една радостна новина от последните дни подхранва оптимизма за този летен сезон – възстановяването на чартърите с арабски туристи до Бургас и Варна. Туроператорите очакват у нас да се завърнат гостите от Обединените арабски емирства, Кувейт, Иран, Йордания и Саудитска Арабия. Според туроператорите, пътуващите от Близкия изток търсят чиста природа, зеленина, качествена храна, шопинг и море. Затова избират България, която предлага и спасение от жегите в техните страни,
и всичко необходимо за приятна ваканция.
Разбира се има и пречки, а най-голямата за увеличаването на броя на арабските туристи са визите. От режима в Европейския съюз са освободени единствено хората от ОАЕ. Всички останали трябва да вадят визи за България или да идват с шенгенски такива. Надеждите са те да започнат да се издават по-лесно и по електронен път, тъй като става дума за високотехнологични нации. Затова се очаква те вадят български визи през телефоните и лаптопите си, а не да вият опашки пред посолства и консулства в очакване да бъдат приети за интервю.
