Често се случва – когато при нас дойдат хора със социално значими каузи, да ни убеждават в рамките на час, че те искат да направят нещо хубаво, а не да печелят пари от него. Необходими са ни много усилия, за да ги убедим, че не е нужно да вършат чудеса от храброст, защото всяка добра кауза може да се превърне в добър бизнес и това е смисленото. Осъзнаят ли го, моделите за финансиране са много и различни.
Това сподели Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO от Българската предприемаческа асоциация в рамките на дискусията „Финансиране за социални иновации – възможности и добри Европейски практики“. Тя също бе част от Годишния форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа, който се проведе на 22 юни в София.
И Диана Аладжова от CFA и партньор в Silverline capital разказа, че има подобни наблюдения. Опитът й обаче показва, че всяко социално предприятие трябва да има бизнес модел, защото в противен случай – ако разчита само на дарители, спонсори и грантове, във всеки един момент рискува да не успее да намери поредния благодетел. Освен това, ако има бизнес модел, насочен към печалбата на проекта, неговото общо въздействие ще се разшири, а от това печели и социалната кауза. На следващо място всеки социален предприемач трябва да се стреми да разшири дейността си – трябва да има амбицията да прерасне в регионален, а защо не и в глобален играч. Само така ще намери хора и бизнеси, които ще се ангажират да му помогнат да разгърне идеята си.
А на още по-следващо ниво за социалния предприемач е важна устойчивостта – ето защо е добре неговата идея да се подкрепя от стратегически инвеститор, влагащ в него така наречения търпелив капитал.
Диана Аладжова обясни, че когато в продължение на 7 поредни години организирали инкубатор за социални иновации, видели, че всички участници, борещи се за каузи, са с хуманитарен профил и имат проблем с устойчивостта на проектите си. Ето защо Аладжова стигнала до извода, че ако до човека с кауза има партньор с икономическо мислене с бизнес план, нещата ще се получат. Така се стигнало до идеята за курс по социално предприемачество в Стопанския факултет на Софийския университет.
Цветелина Тенева – съосновател на The Business institute – посочи, че освен бизнес модел, е необходимо социалните предприемачи да живеят в активна екосистема. За да стане това, от ключово значение са диалогът и общите теми. Като за начало – общи усилия за промяна на законодателството в посока по-широка дефиниция за социален предприемач.
Георги Къдрев – съосновател на Kelvin Health – чиято мобилна термовизионна камера прилага изкуствен интелект с цел откриване на аномалии, свързани със съдови състояния и възпалителни и онкологични заболявания, разказа откъде тръгнало всичко. Преди три години, в първата седмица на локдауна заради пандемията, с него се свързали медицински специалисти, които го попитали дали компанията му е в състояние да създаде своеобразен термотест за COVID-19. Къдрев призна, че до този момент не били правили нищо със социално значение, но след тази покана развили продукта си и вече могат да регистрират над 10 социално значими заболявания. За да реализират термовизионната камера те използвали пари от друга тяхна компания, която преди това били създали и която за стартирането си получила подкрепа от различни фармацевтични компании, от донорски организации, от европейски институции.
Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO и представител на Българската предприемаческа асоциация постави въпроса защо няма фонд за финансиране на трансфер на технологии. Той посочи, че това е въпрос на зрялост и че за да се случи подобно нещо, е необходим силен натиск от страна на обществото върху институциите. Натискът по-специално трябва да е фокусиран върху приемането на ключови промени в законодателството, като по-големи възможности за инвестиране от страна на пенсионните фондове и приемане на работещ закон за меценатството.
