По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 г. цените на стоките и услугите в селското стопанство са нараснали с 35.2% спрямо 2021 година. Минералните торове са поскъпнали със 108.2 процента. Продуктите за растителна защита са поскъпнали с 38.9 процента. Фуражите са поскъпнали с 29.1%, а електроенергията и горивата – с 28.9 процента. Това са обективните фактори за повишение на цените на храните от първа необходимост.
Така министърът на земеделието Кирил Вътев отговори на въпрос на депутата от ДПС Джевдет Чакъров по време на днешния парламентарен контрол.
Вътев представи и любопитни данни за период от десет години – от 2011 г. до 2021 година:
Производството на сурово мляко е намаляло с 25.9 процента. В същото време постъпилото за преработка мляко в предприятията за периода 2011-2021 г. е нараснало с 24.9%, достигайки 703 140 000 литра.
В резултат на увеличената млечна суровина в преработвателните предприятия, произведените през 2021 г. млечни продукти са белязали ръст между 11.4% и 137.7% спрямо 2011 година.
Закланите животни през 2011 г. са били 2 628 000, а през 2021 г. те са 2 323 000, което е намаление с 11.6 процента.
В периода 2010 г. и 2021 г. общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри преживни животни и дребни преживни животни също намаляват. Обектите за едрите преживни животни са намалели от 150 947 през 2010 г. на 40 344 през 2021 г., а за дребни преживни животи – от 195 825 през 2010 г. на 41 683 през 2021 година.
В периода 2010 – 2021 г. общият брой животни (едри и дребни преживни животни) също бележи спад. Едрите преживни животни са намалели от 787 897 през 2010 г. до 660 776 през 2021 година, а дребните преживни животни – от 2 453 402 през 2010 г. до 1 629 025 през 2021 година.
След като представи тези песимистични тенденции, министърът обяви възможните инструменти и механизми, с които вярва, че може да се подпомогне възраждането на българското земеделие. На първо място той посочи работата по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 г. – 2027 г., който е с финансов ресурс в размер на 15.7 млрд. лева. В този план е предвидена приоритетна подкрепа за уязвимите през последните години подсектори – животновъдство, плодове и зеленчуци, биологично производство.
По отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Вътев обясни, че ще се реализират инвестиции в селското стопанство, свързани с въвеждане на дигитални иновации, екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанството към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка и опазване на генетичните ресурси.
Той добави, че при необходимост ще се прилагат и схеми за държавна помощ, допринасящи за поддържане на ликвидността на земеделските стопанства и за осигуряване на нормалното функциониране на агрохранителната верига.
В края на изказването си той подчерта, че големият проблем на българското земеделие е, че през последните 30 години всеки един от секторите в него е разглеждан по отделно – сам за себе си, а не като неразривна част от агрохранителната верига.
„Ние възнамеряваме да разглеждаме агрохранителната верига по продуктови линии – от полето до масата. И да подкрепяме там, където има нужда“, обяви плановете си министър Вътев.
Той обърна внимание, че в България липсват кооперативи, а според него всички дребни животновъди и дребни земеделски производители се нуждаят от коопериране. Вътев уточни, че трябва да бъде създадена по една голяма кланица в Северна и в Южна България, които да продават месо.
По подобен начин за производителите на плодове и зеленчуци трябва да бъдат създадени събирателни центрове, които да са отворени за всеки земеделец, независимо от размера на продукцията му. Оттам плодовете и зеленчуците ще могат по-лесно да влязат в търговските вериги.
След като получи отговор на въпроса си лично от министъра, депутатът от ДПС Джевдет Чакъров обяви, че ще внесе предложение в Народното събрание по питането му да се проведе разискване в парламента. Народният представител се интересуваше каква е политиката на правителството в посока развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост – хляб, мляко и млечни продукти, телешко и свинско месо, плодове и зеленчуци.
