България в момента е оазис на ниски лихви по кредитите
„Интересното е, че нов ипотечен кредит е на по-ниска лихва от основния лихвен процент на БНБ. Това е абсолютно необяснима аномалия”, чуди се заместник-председателят на Асоциацията на кредитните посредници Деян Василев. „България в момента е оазис на ниски лихви по кредитите”, посочва той.
Парадокс или не, но основната причина за ниските лихви е „Негово Величество Левът”.
„Това че не сме в еврозоната, ни спасява в момента. Ако вече бяхме приели еврото, лихвите по кредитите щяха да са свързани с EURIBOR, а това значи доста по-високи нива”, коментира анализаторката Десислава Николова.
За да не възвеличаваме обаче излишно лева, трябва да споменем, че неговата сила в крайна сметка се корени във фиксирания му курс към еврото.
А колкото до EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate), това е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, която представлява интересите на 3000 кредитни институции в държавите-членки на Европейския съюз, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00 часа централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца.
Към момента огромното мнозинство от банките в нашата страна държат лихвите по кредитите си вързани с осреднената стойност на лихвите по депозитите на домакинствата. Последните трудно отлепят от нулевите нива, което е причината за ниските лихви и по заемите, особено ипотечните, защото българинът ще ходи гладен и жаден, но имотът си няма да сдаде.
При все това Николова смята, че към края на годината лихвите по новите заеми ще се вдигнат с около 1-1.5% в сравнение със сегашните стойности.
Две са нещата, за които кандидат кредитополучателите трябва да внимават – нетният месечен дълг на домакинствата им (всички задължения заедно с вноската по заема) да не надхвърля 30-40% от техния нетен доход и второ, да се поинтересуват в детайли по каква методика се изчислява лихвата по заема и какви рискове крие тя.
Всъщност точно методиката може да изиграе лоша шега на длъжника. Както вече писахме, на фона на лихвената „нирвана” се случват и неприятни неща. Регистрирахме невиждан в историята на кредитирането у нас скок на лихвите по стари ипотечни кредити в евро, свързани с EURIBOR. Те удвоиха стойностите си именно поради станалата за кратко време двойно по-висока европейска лихва – от 3.3 на на 6.6 процента.
Банкери коментираха, че рекордното рязко увеличение при кредитите, чиято лихвена методика се базира на EURIBOR, няма аналог през последните поне 20 години. От друга страна те декларираха, че по левовите ипотечни заеми няма никакви промени.
Финансови експерти отбелязват, че въпреки покачването на лихвите от ЕЦБ, отражението върху левовите кредити все още не се усеща. В банковата ни система сега са акумулирани над 100 млрд. лв. привлечен капитал под формата на депозити, разплащателни сметки и др. Лихвите по тях са много ниски и затова няма предпоставки за коригиране на лихвите по левовите заеми. „Поскъпване на кредитите в лева можем да очакваме, когато започне по-рязко покачване и на лихвите по депозитите“, изтъкват те.
Впрочем още в началото на ноември 2022-ра няколко финансови институции у нас промениха лихвените си условия, както по отношение на кредитите, така и на депозитите, следвайки новата политика на Европейската централна банка, която от юли миналата година насам на няколко пъти вдигна ключови лихви. Действително тези промени бяха по-скоро символични, но процесът вече е стартирал. Ръстът на спестяванията на хората в банковата система започва да намалява и сега неизбежно ще започне и плавно увеличение на лихвените проценти по кредитите.
„Предвиждам нарастване на лихвата от половин до един процент в следващите три до шест месеца”, казва и Деян Василев.
Такива са очакванията, но за първите четири месеца на тази година статистиката на БНБ показва рекордно ниски лихви – към днешна дата 2.54% по нови ипотечни кредити и 8% за потребителските. Отчита се и 12% ръст на обема на отпуснатите ипотечни заеми и 18% ръст на потребителските в сравнение с първите четири месеца на 2022-ра, допълва Василев.
Лихвите по депозитите също са рекордно ниски, което изгаря спестяванията на българите, но, както споменахме, вече са факт първите увеличения. България в това отношение е много по-инертна – спестителите в западноевропейските държави, да не говорим за Америка, вече си изкарват 4-5% едногодишна доходност. При нас депозитът засега си остава склад за пари, където доходност няма.
В края на май домакинствата са взели от банките общо 34.92 млрд. лв. (19.8% от БВП). Спрямо същия месец на миналата година това е увеличение с 14.3 на сто, като така се запазва нивото на годишното повишение през април.
Обемът на изтеглените жилищни кредити е 17.52 млрд. лв. и продължава да нараства на годишна база. През май увеличението е със 17.8 на сто при 17.6 на сто годишно увеличение през април.
Потребителските кредити възлизат на 15.76 млрд. лв. и се увеличават с 11.6 на сто спрямо май миналата година. Припомняме, че през април годишното повишение беше с 11.7 на сто.
