Самозадвижващ се подводен робот с вид на риба е новото изобретение на екип учени. Машината е проектирана така, че да изследва огромното океанско биоразнообразие, позволявайки на морските изследователи да подпомагат опазването и наблюдението на застрашени среди.
Леон Гугенхайм, студент-изследовател, който е един от участниците в реализацията на проекта, обяснява, че в момента има два основни начина за събиране на данни. При единия – водолази или камера влизат в дадена водна екосистема и ръчно преброяват животните и растенията, които се намират там. Вторият вариант е по-усъвършенстван и при него се улавят фини частици като ларви, парченца водорасли и други организми.
Те могат да бъдат изпратени в лаборатория и след това да се извлече ДНК от определени видове. По този начин изследователите могат да проверят дали в определен район има сини китове.
Роботът се движи като риба, като може да снима под водата и да събира проби, без да нарушава естествения хабитат. Леон Гугенхайм допълва, че целта е роботът да се вписва в екосистемата и да бъде приет от нея и заради това се държи като риба.
Роботизираният воден обитател има мека, вълнообразна опашка, която не създава турбуленции във водата. Използва изкуствен интелект, за да се ориентира самостоятелно за местоположението си и да се слее със средата на кораловия риф. Рибата – робот може да вземе изолирани проби от ДНК от околната среда и да заснеме видео с висока резолюция.
Роберт Кацшман, професор по роботика в швейцарски университет, е категоричен, че подводните апарати, с които изследователите принципно навлизат в океаните, за да получат необходимата ДНК, притесняват морските обитатели.
Дължината на рибата робот е близо метър, а теглото й на сушата е почти 10 килограма. Тя се задвижва от силиконова перка с две кухини, в които циклично се изпомпва вода.
„Тези кухини се пълнят и изпразват с вода чрез помпена система и това движи перката напред и назад. Това води до огъване на перката в една посока. При работа – рибата робот изплува на повърхността, изпраща ни GPS сигнал и след това ние отиваме да си я вземем отново“, разкрива още Леон Гугенхайм.
Целта на учените е роботът да работи самостоятелно в продължение на два часа, преди да се изпразни филтърът му за ДНК и да се наложи да се сменят батериите му. Екипът се надява, че техният робот ще помогне на морските биолози да изследват здравето и биоразнообразието на различни рифови екосистеми, които са засегнати от прекомерен риболов, замърсяване и климатични промени.
Всичко изглежда страхотно, но изследователите са изправени и пред един неприятен проблем – тъй като роботът се вписва твърде добре сред обитателите на морското дъно, той би могъл да се превърне и в плячка на някои от по-големите хищници. И тогава и учените ще останат без риба робот, и лакомият хищник ще го заболи коремчето.
Венемира Мачева
