Към европейските банки, които разчитат на депозити, предоставени от платформи на трети страни, ще бъдат предявени по-строги ликвидни изисквания, за да се противодейства на риска от бъдещ отлив на горещи пари, коментира в интервю от Брюксел членът на надзорния съвет на Европейската централна банка – Том Дешен. След като стотици милиарди долари клиентски средства избягаха от американските регионални кредитори през тази година, дребният, но разрастващ се феномен на посреднически депозити става един от аспектите на банковата ликвидност, изискващ по-строг контрол. Просто защото потребителите могат много лесно да изтеглят парите си, за да намерят най-изгодните оферти на участниците, използващи онлайн платформите. Дешен споделя, че винаги се притеснява когато види банка, разчитаща на брокерски депозити и че не може да си представи по-нестабилни източници на средства.
Спасителната акция за „Креди Сюис груп“ през март и колапсът на няколко щатски регионални кредитори, между които и банката на Силициевата долина SVB, поставя въпроса колко добре са подготвени банките, за да устоят на масови тегления на средства. Предполагаемата „прилепналост“ на депозитите – степента, до която клиентите ще останат в банките си в смутни времена или въпреки по-високите лихвени проценти при конкурентите – се преосмисля в епохата на кеш, прехвърлящ се за секунди чрез приложения, а не след дълго чакане на опашки в банковите клонове.
Дешен посочва за пример регистрираната в Берлин финансовотехнологична фирма Raisin, която почти е удвоила парите, които управлява в рамките на година – доказателство, че някои кредитори все повече привличат депозити по този начин. Белгиецът смята, че трябва да се диференцират в по-голяма степен изискванията за ликвидните коефициенти на тези банки.
В Съединените щати по-дребните местни кредитори привличат между 10% и 30% от финансирането си чрез брокерски депозити, показват документите, внесени в регулаторните органи.
За Европа обаче липсват публични данни за сравнение. Управляваните от Raisin активи са 40 млрд. евро на фона на депозитната база от корпоративни и дребни депозити в размер на 12 трлн. евро в еврозоната. Което не е съществено сума за целия банков сектор, но при сегашната инвестиционна среда с врявата на много пазари към банките да повишат депозитните лихви, предизвикателството е по-голяма от всякога. И по-скоро би било учудващо, ако спестяванията чрез посредници не нараснат значително. Платформата Raisin твърди, че „Дойче банк“ и „Уникредит“ са сред над 400 банки, с които работи.
Сътрудничеството с Raisin позволява на банките да засилват и диверсифицират източниците си на ликвидност, твърди говорител на финансовотехнологичната фирма. Той пояснява, че тя обикновено работи с депозити в рамките на гарантираните застрахователни лимити, което означава, че няма прекалена концентрация и въпросните средства са силно устойчиви при стресови сценарии.
Дешен обаче опонира, че брокерските средства са по природа непостоянни и депозантите не вземат отношение за сигурността на институцията, в която влагат парите си. Те просто депозират 99,999 евро (които по закон се гарантират от националните банкови сектори) и оставят на гаранционната система да се грижи за останалото. Което може да доведе до надпревара между държавите с най-силните системи за гарантиране на депозитите, още повече, някои национални банкови асоциации предлагат и допълнителни покрития.
Белгиецът подкрепя идеята за налагане на по-високи изисквания за коефициентите на ликвидно покритие на някои банки в анализите на ЕЦБ през тази година за рисковете, от които са застрашени.
Европейските банки трябва да държат по-големи количества високоликвидни активи от очаквания отлив на средства в 30-дневен период на стрес. ЕЦБ има мандат да завишава изискванията. Претегленият среден коефициент за банките от еврозоната е бил 165% през четвъртото тримесечие на 2022-а, по данни на Европейския банков орган.
Опасенията от отлив на депозити от банките и ликвидна криза след фалитите на няколко американски регионални банки прави следенето на ликвидността в европейската банкова система изключително важна задача особено след края на щедрата парична политика и изтеглянето на програмите на ЕЦБ за подкрепа на икономиката на блока на еврото. След като достигна върховите 4.6 трлн. евро в края на миналата година, извънредната ликвидност е намаляла с почти 1 трлн. евро оттогава досега, като редукциите ще продължат и до края на второто полугодие.
Шест държави притежават лъвския дял от депозитите в еврозоната. Това са Германия с 3.5 трлн. евро, Франция – 2.8 трлн. евро, Италия – 1.7 трлн. евро, Испания – 1.3 трлн. евро, Нидерландия – 0.9 трлн. евро и Белгия – 0.6 трлн. евро, по данни на ЕЦБ.
