Още в началото уточняваме, че все още не сме видели проект за така шумно рекламираните конституционни промени, а само преразказ на някакви намерения. Първото впечатление е за истински тюрлюгювеч – визират се разнопосочни и различни по (потенциална) обществена значимост идеи, лишени от каквато и да било обща философия. И, ако намеренията за ремонт на Конституцията с оглед „лечението“ на съдебната власт се предъвкват отдавна, останалите „иновации“ ни карат да си зададем въпроса „Защо, по дяволите, правят това?“
Трябва да подчертаем и още нещо – за пореден път ПП/ДБ решиха да тичат пред локомотива и избързаха да оповестят своя проект, без да го обсъдят с останалите съставки на заявеното конституционно мнозинство. Предстои да видим какви ще са реакциите и най-вече – реалните действия, на ГЕРБ и ДПС.
Да оставим настрана специализирания анализ – нека го извършат конституционалистите. Достатъчно е да отбележим, че от техния кошер вече се чува сърдито жужене. Ще се съсредоточим на политическите интереси, мотиви, обстоятелства и последици, свързани с така (нескопосано) започналия процес на ремонт на основния ни закон.
Основната особеност на обявените от ПП/ДБ конституционни намерения е неприкритото намерение това важно начинание да бъде използвано за текущи, при това – неособено мащабни и системно осмислени – политически цели.
По някакви
недостъпни за здравия разум причини
е преценено, че проблематиката на съдебните реформи трябва да бъде гарнирана с конюнктурни вътрешно- и външнополитически ходове (респ., кастрирането на института на служебното правителство и смяната на националния празник).
Някои идеи, като въвеждането на ограничен брой мандати за кметовете, може би са предизвикани от илюзията за възможно разширяване на парламентарната подкрепа за цялостния проект. И все пак, остава да виси въпросът „Защо?“
Защо ПП/ДБ не се ограничиха до промяна на някои елементи на уредбата на съдебната власт, което, от една страна – бе тяхна запазена марка в предизборната кампания, а от друга – вече намери (поне словесно) одобрение от ГЕРБ и ДПС.
Възможен отговор е, че зад
постигнатото декларативно единодушие
относно съдебната реформа се крие непоколебимо намерение на ГЕРБ и особено на ДПС да запазят влиянието си върху тази система. Ако въобще има някакъв изглед през това Народно събрание да минат някакви промени на Конституцията, те ще бъдат само такива, каквито ще отговарят на интересите на тези две партии и техните клиентели.
Желанията на десните да получат контрол над съдебната власт са твърде прозрачни, при това трудно защитими.
Може би затова ПП/ДБ са решили да внесат и други предложения, които да откроят тяхната „революционно-демократична“ идентичност и чието отхвърляне да води до вероятни неприемливи за конкурентите политически щети.
Например, предполагат, че е трудно да се обясни отказа да се подкрепи
фактическото премахване на служебните правителства
(асоциирани с днешния главен враг Радев), особено при положение, че в момента на власт е „тяхно“ правителство. Или смяната на настоящия национален празник, обвързан исторически и емоционално с „империята на злото“ Русия? Може дори да се допуска, че с някои от тези предложения е възможно да се изнудват другите. Например – предложението за смяна на празника поставя ДПС в политически цугцванг: ако не подкрепят – лошо („какви евроатлантици сте“), ако подкрепят – пак лошо („турците погребаха 3-и март“).
Тук обаче
зла шега на новоизпечените реформатори
играе свойствената им повърхностна конюнктурност.
От една страна – те изглежда не разбират, че предложенията им в много отношения вървят против интересите на ГЕРБ и ДПС, поради което или няма да минат, или ще минат в съществено изменен вид. В това отношение ПП/ДБ нямат какво да противопоставят на опита и хватките на „статуквото“.
По-лошото обаче е, че „реформаторите“ не си дават сметка за възможните последици от предлаганите изменения. Когато конституционни промени се правят заради един човек или в конкретна ситуация, те с течение на времето носят противоположен на замисъла ефект. Някои от идеите на ПП/ДБ, дори да отпаднат, вече започнаха да предизвикват последици, които
ще се върнат като бумеранг в най-скоро време,
вероятно още на местните избори.
Има обаче още едно възможно обяснение на предлаганите хаотични, необосновани и в крайна сметка неосъществими конституционни промени. Например – нека допуснем, че така нареченото конституционно мнозинство няма намерение реално да извърши изменения в основния закон, а просто си купува време с друга политическа цел. Ако използваме политическия речник на „харвардските братя“, това означава „да направим малко ала-бала покрай Конституцията“.
За всеки запознат е ясно, че процедурата ще се разтегне във времето и няма как да приключи до края на годината (ако въобще приключи). В същото време, това начинание е удобното алиби защо парламентът и правителството трябва да продължат да работят. В допълнение, вниманието ще се насочва към „голямата цел“, встрани от реалната дейност и (не)постиганите резултати от управлението.
Ако междувременно някоя от страните (най-вероятно ГЕРБ) реши да „разтури седянката“,
винаги може да се намери аргумент в невъзможността
да се постигне съгласие относно съдържанието на конституционните промени.
В момента времето работи в полза на ГЕРБ и ДПС, които не без основание се надяват местните избори да завършат по добър за тях и лош за ПП/ДБ начин. Ставащото в София е индикатор, че подобен развой е все по-вероятен.
Можем да допуснем, че според „героите на конституционната реформа“ с тази тема може да се спекулира без особено сериозен политически риск. Дали това е така, скоро ще видим. По-лошо е, че голямата политическа вреда от недомислените предложения ще се изразява във все по-остро разделение в обществото, а вероятно и в засилване и консолидиране на крайни нагласи, които едва ли са продуктивни.
