Брюксел ще глобява вносителите с максимум 50 евро на тон въглеродни емисии ако се пропуснали да изпълнят изискванията за съобщаване на отделените количества по време на пробния период на приложение на първия в света пограничен „въглероден“ данък. Планираните наказания, които могат да паднат дори до 10 евро за тон, бяха обявени като част от законодателството, разкриващо как ще работи т. нар. „граничен въглероден корекционен механизъм“ на Европейския съюз (CBAM) когато на 1 октомври започне 18-месечния му тестови срок. Данъкът ще бъде въведен през 2026-а и целта му е да създаде равнопоставеност между компаниите от общността, които трябва да плащат определена цена за отделяните в атмосферата замърсители и фирмите, които внасят от държави с по-ниски или никакви емисии. Вносителите няма да бъдат облагани по време на пробния период, но ще бъдат глобявани, ако не спазват изискванията за информиране за количествата замърсители.
Корпоративните мениджъри на ЕС обаче критикуват ниския размер на глобите по CBAM и потенциалното им гъвкаво налагане. Те смятат, че регулаторният режим съдържа много изключения за вносителите, което отваря вратички за заобикалянето му.
Анализаторите на „Стандард енд Пуърс глоубъл“ са пресметнали, че от този корекционен механизъм в бюджета на блока ще влизат по 80 млрд. щ. долара годишно до 2040-а. Вносителите на стоки от стомана и цимент ще трябва да подадат първите си отчети за отделените за производството им въглеродни емисии до 31 януари, става ясно от публикуваните в средата на седмицата правила. Другите продукти, обхванати от тестовия период, включват електричество, водород, изкуствени торове и алуминии.
Новият механизъм докара до ужас множество търговски партньори на ЕС когато бе оповестена за първи път. Доста държави, между които Индия и Бразилия, посочват, че тя нарушава правилника на Световната търговска организация. Други пък, като Съединените щати и Южна Африка, твърдят, че пазарите им са застрашени от наплив на евтин внос от компании, които няма да имат желание да плащат европейския данък.
По оценка на експерти, глобите от 10-50 евро на тон трябва да стимулират вносителите да докладват за въглеродните си емисии и вероятно ще станат доста по-високи когато CBAM влезе в сила.
Въглеродните разрешителни се търгуват в близост до 88 евро за тон. Цената им е скочила повече от три пъти през последните три години след като Брюксел огласи правилата заограничаване на отделяните количества въглерод и за редуциране на броя на безплатните разрешителни, предоставяни на „замърсяващите“мръсните“ производства.
Мениджърите на ощетени от CBAM компании посочват, че на 27-е страни членки на ЕС е предоставена прекалена гъвкавост при решаването как да прилагат мерките и че глобите за вносителите трябва да са в същия размер както предвидените в емисионната търговска система на блока, които в момента са 100 евро на тон за необявените количества замърсители. Европейската комисия пък посочва, че наказанията ще се изравнят след пълното въвеждане в действие на корекционния механизъм през 2026-а.
По оценка на Домиен Вангенехтен от института за климата E3G, правилата за изчисляване и докладване на емисиите са много сложни и могат да ощетят дребните производители на развиващите се стопанства. Но, според Брюксел, CBAM ще насърчи и другите държави да създадат собствени търговски системи за отделяния в атмосферата въглерод. Например, Турция и Индонезия вече обявиха, че ще въведат въглеродни цени.
Бел. ред.
CBAM е митническа тарифа за стоки, за чието производство се отделят големи количества въглерод като цимент и електричество, внасяни в Европейския съюз. Този механизъм е част от Европейската зелена сделка. Той е приет от Европейския парламент с 450 гласа „за“, 115 „против“ и 55 „въздържали се“ и влезе в сила на 17 май 2023-а.
