Правителството на Русия засега се въздържа да засили рестрикциите върху движението на капитали и вместо това подготвя препоръки за износителите, с които да ги притисне да се разделят с по-голяма част от задграничните си приходи, за да помогнат за стабилизирането на рублата. След състояла се в средата на седмицата среща между руския президент Владимир Путин и висшестоящи представители на властта, е започнала подготовката на неформални мерки за капиталов контрол, твърдят запознати с дискусиите лица.
Указанията за едрите износители се изработват персонално за всяка отделна компания и ще надхвърлят сегашните нормативи за продажба на задгранични постъпления. Към тях били допълнени и трансфери на твърда валута като изплащания на дивиденти и обслужване на заеми, посочват добре информираните източници. Всичко щяло да зависи от поведението на руската парична единица, така че капиталовият контрол все още е потенциална опция, допълват „информаторите“.
Путин бил запознат с правителствените идеи на съвещание, в което са участвали председателката на „Банк России“ – Елвира Набюлина, и министърът на финансите Антон Силуанов, пише руският икономически всекидневник „Ведомости“. Въпреки подема на рублата през тази седмица, тя все още е сред най-слабите валути на развиващите се стопанства през тази година и е загубила около 22% от пазарната си оценка към щатския долар от началото на 2023-а. В късния следобед на 18 август тя се търгуваше за 93.20 рубли за един щ. долар.
Резкият срив на руската парична единица през последните седмици е станал повод по-строгият капиталов контрол отново да влезе в дневния ред на правителството.
Москва вече използва подобни мерки през миналата година, за да предотврати колапс на националната валута след като Съединените щати и западните им партньори наложиха агресивни санкции заради руската инвазия в Украйна. След като получиха щедри постъпления от скока на цените на суровините, довели до неприемливо поскъпване на рублата и проблеми за бюджета, обаче капиталовите рестрикции бяха отменени.
Това лято руските икономисти пеят същата песен на нов глас. „Банк России“ обяви през миналата седмица, че ще се въздържа от покупки на чуждестранна валута до края на годината в условията на засилен натиск върху рублата. А във вторник (15 август) повиши на извънредно съвещание основната си лихва от 8.5 на 12 процента.
Правителствените „совалки“ се активизираха след като рублата потъна рязко до над 101 за един щ. долар за първи път от март 2022-а. Различните инициативи първоначално са се обсъждали на среща между правителството и компаниите износителки на 14 август.
Официалните представители на руския кабинет са информирали корпоративните мениджъри, че някои мерки могат да се разширят и да обхванат плащанията на дивиденти и обслужването на заеми, твърдят мениджърите на две фирми. Те са увеличили продажбите на задграничните валути от износа си през миналата седмица когато е станало ясно, че Кремъл може да наложи формален капиталов контрол.
Руските износители са продавали над 80% от постъпленията си на пазара, по данни на Руската централна банка. Набюлина посочи през юли, че „Банк России“ следи изкъсо операциите на експортните фирми и че само 1% от приходите им остават извън пределите на страната. Според „Ведомости“ пък, производителите на изкуствени торове изостават най-сериозно в репатрирането на задгранични постъпления.
