По-ниската данъчна ставка за ресторантьорите отново се връща на дневен ред, но едва ли ще има промени до местните избори през октомври. Летният туристически сезон пък показа, че дори крайпътните таверни в Гърция са по-добри от много български ресторанти, които претендират, че са от висок клас.
Премиерът Николай Денков заяви в телевизионно интервю в неделя, 10 септември, че няма никакво основание заведенията да продължат да работят с намалена на 9% ставка на ДДС, която бе въведена като антикризисна мярка по време на пандемията. Причината е, че ресторантският бизнес е във възходящ тренд и има повишен брой туристи.
Още през март, когато се обсъждаше проектът на бюджет за тази година, от организациите на ресторантьорите
възразиха срещу връщането на ставката до 20%,
а по-рано министърът на туризма Зарица Динкова подкрепи намалената ставка на данъка да се запази и за следващата година.
Самите ресторантьори нееднократно повтарят, че намалението на ДДС за ресторантите е мярка не за намаляване на цените в заведенията за крайните клиенти, а за стабилизиране на сектора и по-лесно понасяне на загубите, нанесени от поредицата от кризи. Само че кризите от нас следват една след друга, а често се застъпват, така че, ако това е аргументът, ставката няма да бъде вдигната, дори ще от бранша ще поискат да бъде намалена.
В същото време постъпленията от ДДС в бюджета към края на юли са 8.6 млрд. лв., което е с 68 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година и представлява само 50.8% от планираните приходи за годината. ДДС пък е основният източник на приходи за бюджета, а целта за 2024 г. е бюджетният дефицит да бъде в рамките на изискванията за членството на България в еврозоната от 3 процента. Тази цел
няма да бъде постигната с подаръци за привилегировани браншове.
Необяснимо е защо един бранш плаща двойно по-малък ДДС от всички останали. Другият въпрос е защо премиерът предлага връщане на косвения налог на 20% само за ресторантьорите, а не и за хотелиерите.
Популизмът, който ни заливаше в последните години, създаде нереални очаквания сред населението и превърна в обичайна практика хаотичното и немотивирано пилеене на пари. Нормалната практика в демократичните страни е
храните от първа необходимост и лекарствата за населението
да са с по-нисък ДДС, за да може реално да облагодетелства по-бедните хора. При нас е точно обратното, именно те поемат най-голямата данъчна тежест, докато определени браншове смучат ДДС от бюджета.
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация категорично се обявява за запазване на диференцираната ставка на ДДС за ресторанти и заведения, както и за другите видове туризъм и настоява всички браншови организации в туризма да подкрепят искането им за превръщане на тази ставка в постоянна. От организацията заявяват, че
ще бранят икономическите си интереси и оцеляването на бизнеса си
с всички разрешени от закона средства. Това означава, че със сигурност промени преди местните избори през октомври няма да има.
При нормални обстоятелства намалената ставка при равни други условия стимулира крайния клиент да ползва услугата с намален ДДС – в случая да се храни повече и по-често в ресторант при 9% ДДС, вместо при 20 на сто.
Обстоятелствата обаче съвсем не са нормални, защото всеки ресторантьор може да си слага цена, каквато му хрумне, защото от браншовата организация казват, че целта е стимулиране на бизнеса, а не на клиента. Затова не е чудно, че ни поднасят
изсъхнали бланширани пържени картофи в тенекиено капанче
на плажа за 10 лева и гумена шопска салата за 15 кинта.
Самата идея за стимулиране на сектора щеше да е добра, ако бе спазена една основна цел – по-ниския ДДС да даде възможност на нормалните ресторантьори да намалят цените и да инвестират пари в бизнеса си, така че услугата да е по-качествена. По отношение на клиента това не се случва, но и работниците от самия бранш не са особено стимулирани. Колко сервитьори и готвачи познавате, които са осигурявани на пълна заплата?
Едно е сигурно – докато браншът не излезе на светло, никой освен собствениците на бизнесите няма да спечели и винаги ще остава съмнението, че се укриват огромни обороти. Затова отговорността на държавата трябва да е да си гледа бюджета, а не да си отглежда привилегировани, но гласовити сектори.
