Европейският съюз ще предостави на Египет 7.4 милиарда евро (8 милиарда долара) заради финансовите затруднения, които изпитва от засиления мигрантски натиск, предаде „Асошиейтед прес“.
Споразумението, срещу което има редица критики от правозащитни организации, притеснени от спазването на човешките права в Египет, беше подписано в неделя следобед в Кайро на церемония, на която присъстваха египетският президент Абдел Фатах ас Сиси, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните лидерите на Белгия, Италия, Австрия, Кипър и Гърция.
Преди церемонията по подписването на документа президентът Сиси се срещна първо с Урсула фон дер Лайен, а после и с други европейски лидери.
Финансовият пакет включва както безвъзмездни средства (около 200 милиона евро, предназначени за справяне с предизвикателствата, създавани от миграционния натиск), така и заеми, които ще бъдат отпускани през следващите три години.
Повечето от средствата – 5 милиарда евро (5.4 милиарда долара) представляват макрофинансова помощ.
От кабинета на Сиси излязоха с изявление, че благодарение на споразумението между ЕС и Египет ще се постигне значителен скок в сътрудничеството и координацията между двата партньора и ще се постигнат общите интереси.
От Европейската комисия уточниха, че в споразумението, наред с всичко останало, е записано, че то има за цел да насърчи „демокрацията, основните свободи, човешките права и равенството между половете“. Но безспорно най-важното е да се задълбочи сътрудничеството между ЕС и Египет в посока справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията и тероризма.
От ЕС предоставят помощ на правителството на Египет, за да укрепи границите, особено тези с Либия, откъдето е основният приток на мигранти, бягащи от бедността и конфликтите в Африка и Близкия изток. Брюксел ще подкрепи Кайро и при приемането на мигранти от Судан, които бягат от родината си, където двама генерали не могат да си поделят властта вече година. От април 2023 г. в Египет са дошли над 460 000 суданци.
Споразумението се сключва на фона на предстоящата офанзива на Израел срещу най-южния град в Газа – Рафах, в резултат на която се очаква стотици хиляди хора панически да избягат в Синайския полуостров в Египет. Войната между Израел и „Хамас“, която продължава вече шести месец, принуди над 1 милион души да се преместят в Рафах.
Властите в Египет твърдят, че са приели 9 милиона мигранти, включително около 480 000 души, регистрирани като търсещи убежище в Агенцията на ООН за бежанците. Много от тези мигранти са създали собствен бизнес, а други работят в сивия сектор – те са амбулантни търговци или чистят по домовете.
Очаква се, че финансовата помощ ще подпомогне египетската икономика, която през последните години беше силно засегната от строга политика на икономии, от пандемията от коронавирус и от последиците на двете войни – тази в Украйна и в Газа.
По-рано през март Египет постигна споразумение и с Международния валутен фонд да получи заем, но не както се очакваше от 3 милиарда долара, а от 8 милиарда долара. Това стана след тежки, маратонски преговори.
Споразумението с МВФ е обвързано с икономически реформи, които включват смяна на египетската лира и рязко повишаване на основния лихвен процент. Споразумението с ЕС пък следва модела на тези, подписани наскоро с Тунис и Мавритания, които също обещаха да укрепят границите си.
И Тунис, и Мавритания са ключови отправни точки за мигрантите, пресичащи Средиземно море и част от Атлантическия океан, за да достигнат Италия и Испания. Пакетът от финансови средства за двете държави предизвика редица критики от страна на международни правозащитни организации.
Както вече бе споменато, има редица възражения и срещу спазването на човешките права в Египет. „Amnesty International“ призова европейските лидери да не стават съучастници в нарушаването на правата на човека в Египет. Те предупредиха и че Кайро ограничава свободата на словото. Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер обаче обясни, че независимо от проблемите с човешките права и в Египет, и в Тунис, и в Мавритания, партньорствата с тези държави са наложителни.
Като част от мерките за справяне с мигрантския натиск ЕС увеличи ресурсите за граничната агенция „Frontex“, която вече има щат от 10 000 служители. Десните и консервативните партии в ЕС обаче не са доволни от това последно увеличаване на капацитета на граничната охрана. В предизборната си програма консервативната Европейска народна партия (ЕНП) е обещала, че ще се бори за тройно увеличаване на работещите във „Frontex“, като настоява те да бъдат 30 000 души.
