Преди да научим крайните резултати от изборите 2 в 1 можем да направим един много кратък, но смислен извод от тях – „Каквото повикало, такова се обадило“. Тази българска поговорка най-ясно описва електоралните нагласи от 9 юни. Депутатите продължават да не възпроизвеждат нищо ново, затова и изборите, проведени вчера, няма да донесат нищо по-различно от тези през 2023 година.
По рекордно ниската избирателна активност можем да съдим, че на народа вече му е омръзнало да ходи от избори на избори, а ситуацията да е все същата.
Все пак вотът не мина без изненади. Новата тенденция от Избори 2024 – малките партии си разпределиха сравнително по равно гласовете във всички избирателни райони, а най-неочаквано партия „Величие“ стана седмата, която влиза в 50-ото Народно събрание. Това доказва, че социалните мрежи имат огромно влияние върху избирателите, тъй като партията, начело с Николай Марков и Ивелин Михайлов успява умело да привлече електорат, най-вече чрез YouTube. За разлика от повечето политици обаче, тяхната предизборна кампания не е стартила преди месец и не е актуална само в този период, тя датира от много по-рано.
Пореден извод, който можем да направим от вчерашните избори – в кандидат – депутатските листи преобладаваха или до болка познатите лица, за които вече народът не иска да гласува, или нови такива, които обаче го играят „послушковци“ и са крайно незабележими. Определено се усети липсата на хора, които да блеснат с различни идеи, ударна предизборна програма и хъс, който да накара хората да излязат и да дадат своя вот.
Поредният предсрочен парламентарен вот в България, сякаш успя да засенчи изборите за Европейски парламент. Това заглушаване на европейските дебати за сметка на националните, идва в много лош момент за страната ни – на прага на еврозоната. Обществото сякаш се раздели между подкрепата за еврото и притеснението от евентуален ръст на инфлацията у нас при загуба на националната валута. В тази връзка предизборните дебати по темата щяха да изяснят ситуацията и да дадат яснота на избирателите в тази посока.
Освен за гласоподавателите, европейските избори останаха в сянка и за самите партии. В момента, в който стана ясно, че евровотът ще се проведе заедно с предсрочния парламентарен вот, сякаш депутатите загубиха интерес по темата и насочиха вниманието си само и единствено към Народното събрание. Ресурсите им също хвърчаха стремглаво към кампаниите за българския парламент, а такива за Европейския парламент почти не се забелязваха.
На прага на 50-ия парламент стоят много неизвестни, но вчера ги избрахме – новите 240 народни представители, които ще решават вместо нас и ще определят посоката на развитие.
