„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“ – казваше Радой Ралин (1923 – 2004). Това негово признание е много подходящо за италианския министър на културата, който днес подаде оставка.
Дженаро Санджиулиано се оттегли от поста след афера със съветничката по въпросите на Г-7. Това бе инфлуенсърката Мария Розария Бочия (42 г.), която реши да си отмъсти за уволнението си от министерството на културата. След като стана ясно, че от институцията не са я одобрили за съветник по въпросите на културата и по-специално за неин представител на срещата на върха на министрите на културата на Г-7, организирана от Италия в Помпей от 19 до 21 септември, тя реши, че всички трябва да разберат каква грешка са допуснали с отстраняването й.
Първо, обяви, че още преди да бъде обявено отхвърлянето на кандидатурата й, тя е имала достъп до секретни документи на министерството на културата, предоставени й лично от министъра на културата – Дженаро Санджиулиано.
Второ, докато е работила във ведомството на Санджиулиано, тя твърди, че го е придружавала по време на няколко негови пътувания, които са били платени от държавата.
Първоначално Санджиулиано оспори твърденията й, но после в интервю по телевизията призна, че е имал връзка с Бочия, която впоследствие е приключила. Министърът се извини през сълзи на съпругата си.
Малко по-късно стана ясно, че след разговор с премиера Джорджа Мелони, той е взел решение да подаде оставка. Мелони назначи за негов наследник Алесандро Джули, журналист и директор на музея за съвременно изкуство MAXXI в Рим.
Санджиулиано също се представяше за бивш журналист. Той стана министър, излъчен от редиците на дясната партия на Мелони – „Италиански братя“. Когато пое поста, обяви, че иска да сложи край на хегемонията на левицата в сферата на културата.
Реално обаче остана в историята на министерството с гафовете си. При една от първите си публични изяви – връчването на престижната годишна италианска награда за художествена литература – „Стрега“, той изрази надежда, че някога ще намери време да прочете поне една или две от наградените книги. Явно беше забравил, че е член на журито в качеството си на министър на културата и се предполага, че отдавна е трябвало да прочете всички номинирани книги.
Вторият му гаф бе признанието, че когато си мисли за Лондон, неизбежно се сеща за „Таймс Скуеър“. Тази асоциация не е особено находчива, тъй като „Таймс Скуеър“ е централен площад в Манхатън, в Ню Йорк, и няма много общо с Лондон. Като бивш журналист Санджиулиано би могъл да се е объркал с британския вестник „Таймс“.
Третият гаф че, бе когато произнасяше реч, посветена на Христофор Колумб (1451 – 1506), той обяви, че италианският изследовател и мореплавател е могъл да разчита на откритията на друг важен италианец – Галилео Галилей. Смущаващото е, че Галилей се появява на бял свят през 1564 г., 72 години след като Колумб открива Америка. Прието е да се смята, че това става на 12 октомври 1492 г. по време на първата експедиция на Колумб за откриване на западен път към Индия, когато той пресича Атлантическия океан и достига до суша – Бахамските острови.
И последното наблюдение, с което Санджиулиано ще бъде запомнен, е изненадващото му прозрение, че националният поет Данте Алигиери, живял през XIII и XIV век, също е бил „десен“ – като сегашното правителство. Явно бе забравил, че тежките обществени сътресения, довели до идеите на консерватизма, са Френската революция и последвалите Наполеонови войни – събития от XVIII и XIX век.
При така демонстрираната обща култура от страна на Санджиулиано, няма как да не си спомним за шеговитото признание на Радой Ралин и да съжалим, че не е сред нас, за да го признае и Италия, и нейните инфлуенсъри.
