Две трети от антропогенните парникови емисии се генерират в градовете, а повечето от тях произтичат по време на целия жизнен цикъл на сградния ни фонд, вкл. фазите планиране, производство на строителни материали и продукти, строителство, използване, събаряне или ремонт или промяна на сградите ни. До 2050 г. две трети от населението на планетата ще живее в градовете и затова този проблем изобщо не бива да бъде подценяван. Tези неоспорими факти изложи проф. д-р Георги Георгиев, ръководител на новооткрития Институт за устойчиво регионално развитие (ИУРР) по време на първата пресконференция в БТА.
По думите му, по-голямата част от битието ни днес минава в сградите и затова трябва да обръщаме далеч по-голямо внимание на условията за качествен живот в тях. Нашето бъдеще е създаването на устойчиви децентрализирани региони, посочи той.
Според него ние нямаме енергиен проблем, а проблем с парниковите емисии, т.е. с вида на енергийните носители, защото сме бавни в преминаването при енергийната генерация от изчерпаеми горива към възобновяема енергия. „Прост“ пример – в момента
слънцето ни носи 10 000 пъти повече енергия,
отколкото е необходима за нормалното съществуване на човечеството.
Институтът за устойчиво регионално развитие (ИУРР) ще се фокусира върху международни научно-практически проекти с авторитетни партньорски организации. Той ще функционира в рамките на Научния център за архитектура, строителство, градоустройство и дизайн (НЦАСГД) към БАНИ.
Ръководителят на Центъра проф. д-р арх. Николай Тулешков – ВСУ „Любен Каравелов“, изявен специалист в областта на опазването на архитектурното наследство в България – изрази своето виждане и надежда, че Институтът за Устойчиво Регионално Развитие (ISRD) може да играе
ключова роля в подготовката на интелигентното
разрешаване на множество релевантни технически и административни казуси в селищата ни в България и цяла Европа.
Доц. Каменова (УМБАЛСМ „Пирогов“), научен секретар на БАНИ, изрази перспективата за едно по-здравословно развитие на жизнената ни среда, включващата природната и застроената такава, в нашите селищни структури.
Проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ), посочи, че към момента има множество сериозни релевантни проблеми и предизвикателства, съпътстващи ежедневието на Обществото в големите градове.
Общините приемат свой Общ устройствен план (ОУП). Няма обаче
лостове за реализация и за финансово осигуряване на тези ОУП.
Законът за регионалното развитие има планове за интегрирано развитие на общините и те трябва да предвиждат финансови ресурси и инструменти, които да реализират ОУП. За да се реализират например отчуждителните процедури в една община за нуждите на ОУП, са нужни сериозен финансов и времеви капитал, надхвърлящи реалистичните параметри. Това прави невъзможно осъществяването на Общите устройствени планове, каза Борислав Борисов. Той посочи, че са нужни промени на нормативната база за оптимизиране на планирането на градовете. При урегулиране на нови територии в населено място
общината може да получи безвъзмездно 25%
от стойността на терените, но това не се прави, посочи той.
Според проф. арх. Борисов е нужно ново визионерство за подобряване на условията на живота в градовете. Като особено внимание би трябвало да се обърне на транспорта на граждани и стоки, с цел олекотяване на вътрешноградския автомобилен трафик.
На снимката (отляво надясно): проф. д-р арх. Борислав Борисов – заместник-председател на Камарата на архитектите в България (КАБ), проф. д-р арх. Николай Тулешков – директор на Научен център „Строителство, архитектура и дизайн” към БАНИ, проф. д-р Георги Георгиев – ръководител на ИУРР, инж. Пламен Панчев – директор на „Тракия икономическа зона“, доц. д.м. д-р Маргарита Каменова – УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и главен научен секретар на БАНИ.
Екипът на Института ще работи по следните теми:
- Разработване на стратегии и планове за устойчивото развитие на градове и региони, както и за устойчиво опазване, управление и експониране на културно-историческото наследство, вкл. културен туризъм в по-слабо развити райони.
- Изработване на планове и проекти за създаване и интеграция на иновативни решения за подобрена жизнена среда в градове и региони.
– Разработване, валидиране и интеграция на иновативни интердисциплинарни системни и технологични решения за подобряване функцията на градовете и регионите в България и Европа.
- Научно-практическа и консултантска дейност в областта на стандартизацията и законотворчеството, както и практиката, в сферата на дефиницията и опазването на интелектуалната собственост в контекста на проектирането и планирането, както и иновациите в строителството, градоустройството, опазването на културното наследство, и свързаните други области.
- Научна и публикационна дейност.
Основен приоритет за дейността на ISRD са
иновативността и визионерството в градското и регионално развитие
и планиране, базиращи се на комплексно проектиране на бъдещето и възможните сценарии за развитие във всеки конкретно разглеждан случай, с цел максимална ефективност на предлаганите решения във всяка една релевантна наболяла област,и тяхната оптимална универсалност.
Това проф. Георгиев потвърди след интересна дискусия по темата, инициирана от проф. дтн Димо Зафиров от ИКИТ-БАН. Тя бе породена от актуалните проекти и дейности в Европа и света в посока олекотяване на наземната транспортна тежест в населените места и резултиращите от нея негативни екологични и социални ефекти, чрез въвеждане на иновативни системи за градска и регионална въздушна мобилност, базиращи се на безпилотни авиационни системи, вкл. интелигентно управление на трафика във всяко от четирите измерения.
Обобщаващо, инж. Пламен Панчев – създател и директор на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) – най-успешният и
единствен нисковъглероден индустриален мегапроект в Европа,
заедно с ръководителя на Института проф. д-р Георги Георгиев, обрисуваха общата картина както на предизвикателствата, така и на възможните системни решения в посока стабилното екологично, социално и икономическо развитие на сложните териториални комплекси.
Те включват иновативни технологични и управленски интердисциплинарни подходи във всеки един аспект, най-вече с цел интелигентно развитие на региони в дългосрочна полза на всички заинтересовани страни, и най-вече – на обществото.
