„Витоша е първият природен парк, обявен в Източна Европа. Ние трябва да знаем този факт, също както и трябва да си признаем, че нашите предци като че ли са били по-отговорни към природата в сравнение с нас“.
С тези думи архитект Петър Диков, главен архитект на София от 2006 г. до 2015 г., откри изложбата „Метаморфози“ пред Централния дом на архитекта в София, посветена на 90-годишнината от обявяването на Витоша за природен парк.
„Трябва да наваксаме“ – отговори му човек, разглеждащ изложбата. Нейни автори са архитектите Лидия Лазарова и Майя Бужашка, както и режисьорът на документални филми – Добрин Керестелиев. Архитект Бужашка посочи, че идеята за изложбата е подкрепена от софийската организация на архитектите, в която членуват 1200 души.
Архитект Лидия Лазарова поясни, че освен паната, които могат да се видят на самата улица пред Дома на архитекта, изложбата продължава и в сградата – в една от залите й.
„Там са показани онези неща, които унищожават нашата планина – нашият бял дроб. Показани са зелените клинове, които са прекъснати, разкъсаната Витошка яка – поражения, заради които ние в София вече нямаме връзка със зелената система на планината. Това се дължи на презастрояването, което пречи на планината да диша. И тя страда. Но и ние страдаме. Ние имаме нужда от този оазис. Когато човек се качи на Витоша и отгоре погледне смога над града, няма как да не си даде сметка, че белият дроб – планината вече не действа“ – обясни с горчивина архитект Лазарова.
Тя разказа, че в изложбата са показани и торфеното, и симеоновското бранище, които са защитени територии. Уточни, че в близките дни специално място ще се отдели и на пещерата Духлата, която е дълга над 18 километра и в която има красиви зали, сякаш „тапицирани“ с дантели.
В изложбата е отделено място и на обекта ни в ЮНЕСКО – Боянската църква, както и на Кладнишния, и на Драгалевския манастир, единствени останали цели, след като османците унищожават 38 от 40 манастира.
Архитект Лазарова разказа и че Витоша е залесявана два пъти – първо след сеч с цел освобождаване на площи за пасища и втори път – след сеч заради добив на желязо. След това добави как в по-ново време – след пораженията, нанесени от корояда-типограф в смърчовите гори на Витоша, вече има млади дървета и възстановяването е започнало.
Природозащитниците се борят да върнат и един много красив вид пеперуда, която някога – преди 90 години била една от забележителните бижута на Витоша.
На въпрос защо тъкмо архитектите са решили да правят изложба, посветена на 90-годишнината на планината Витоша, архитект Лазарова отговори, че ако в тяхната професия не се отчита важността на природата, упражняващите я ще се превърнат в убийци.
„Ние имаме задължителни показатели, които трябва да спазваме – при 30% застройка, трябва да имаме поне 50% – висока дървесна растителност. Ние, архитектите, се интересуваме от запазването на зелената система. Затова имаме и ландшафтни архитекти, които се стремят да запазят зеленината в града, а Витоша е уникален плюс за нашата столица“, обясни архитект Лазарова.
Тя подчерта, че архитектите не са политици и не желае да отправя политически послания, но бе категорична, че архитектите ще настояват планината Витоша да се пази в максимална степен от бъдещи презастроявания, от нови затворени жилищни комплекси. Това те ще отправят като призив и към бъдещия главен архитект на София.
Сегашните „застройки“, както ги нарече архитект Лазарова, и които са документирани по красноречив начин в изложбата, ще си останат, придружени от многото въпросителни. Въпросителни – знак на възмущение и на почуда – кой главен архитект ги е допуснал, а кой – редови архитект – проектирал.
