На сайта на министерството на финансите вече са публикувани законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода (АСБП) 2025 – 2028 година.
На едно от първите места в информацията е изведен дефицитът на сектор „Държавно управление“, който ще е в размер съответно на 3.0 на сто от БВП за 2025 г., 2.9 на сто от БВП за 2026 г., 3.0 на сто от БВП за 2027 и 2.9 на сто от БВП за 2028 година.
Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025-2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. През разглеждания период приходите и разходите показват низходяща тенденция като дял от БВП. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната, уточняват от екипа на министър Людмила Петкова.
Бюджетното салдо по КФП за 2025 г. е дефицит от 3% от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, включително изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки.
За 2026 г. дефицитът е в размер на 3.6% от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на ПВУ, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко ще намалее, съответно до 2.4 и 2.1% от БВП.
В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, включително на данъчно-осигурителните, като помощите от чужбина след ръста през 2025 г. ще намалеят леко през 2026 година и ще бележат по-значителен спад през следващите две години, което ще се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Като дял от БВП общото ниво на приходите за периода 2025-2028 г. е в диапазона 39.9-43.0% от БВП с низходяща тенденция. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42.0 – 46.0 процента.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59.8 млрд. лв. (27.8% от БВП) през 2025 г., 66.6 млрд. лв. (29.3% от БВП) през 2026 г., 73.7 млрд. лв. (31.0% от БВП) през 2027 г. и 81.1 млрд. лв. (32.8% от БВП) през 2028 година.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4.5 млрд. лева.
Предвижда се растежът на икономиката да се повиши до 2.8% през 2025 г. и до 3% през 2026 година.
В периода 2027-2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене.
Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2.4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края на прогнозния хоризонт.
С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство:
Данък върху добива на подземни богатства – мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост;
Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
Увеличаване на акцизната ставка на алкохола е мярка, която цели подобряване здравето на населението и предотвратяване на злоупотреби с твърд алкохол;
Увеличаване на акцизната ставка на бирата и на бирата, произведена от независими малки пивоварни;
Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания, възникнали до 31 декември 2023 година. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения. Лицата се стимулират да погасят главница по декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски, като в този случай е предвидена недължимост на начислените по тези главници лихви.
Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания за местни данъци и /или такса за битови отпадъци за периоди до 31 декември 2024 година. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения за местни данъци и/или такса битови отпадъци;
Отмяна на повишаването прага за регистрация от 100 000 лв. на 166 000 лв. от 1 януари 2025 г. Мярката цели създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес;
Еднократно деклариране на недекларирани доходи – 15% еднократен данък. Мярката цели чрез еднократно деклариране и внасяне на дължими данъци за доходи, които не са декларирани за предходни отчетни периоди. Тази мярка не се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм;
Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане.
Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 година. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица.
От 1 януари 2026 г. се планира увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а от 1 януари 2027 г., се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4130 лв., за 2026 г. – на 4430 лв., за 2027 г. – 4730 лв. и за последната година от прогнозния период – 2028 г. – 5030 лева.
По отношение на разходните политики е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лева.
Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 януари 2024 г., съответно 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5030 от 1 януари 2028 година;
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;
Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
За периода 2025 – 2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация.
Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 01.01.2025 година.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от СБРЗ за 2024 г. (2 284 лв.).
Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите:
Намаление на разходите за текуща издръжка (без самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности) с 10 процента;
Предвидени са средства за изпълнение и през 2025 г. на Националната инвестиционна програма за министерства, ведомства (като са разчетени разходи по бюджетите на ПРБ за административни разходи, разходи за електронно управление и разходи за изпълнение на стратегически проекти), като и за Националната инвестиционна програма за общини.
За периода 2025-2028 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 година.
