Свежо разделение се очертава в глобалния банков мир: между компаниите, които ще спечелят от облекчените регулации във Вашингтон и онези, които се опасяват, че ще изостанат заради по-стриктния контрол, стана ясно на Световния икономически форум в Давос. Мениджъри от американски и европейски кредитори използваха годишната конференция в швейцарския зимен курорт, за да обсъдят подхода към дерегулация на новата администрация в Белия дом.
„Очакваме Съединените щати да изпреварят съществено Европа защото ще бъдат регулирани по-слабо и защото американски банки развиват дейност на Стария континент, което ни поставя в неизгодни конкурентни позиции“, заяви главният изпълнителен директор на „Уникредит“ Андреа Орчел. И допълни, че когато става въпрос да се състезава за бизнес в държави като Германия, италианският кредитор не вижда равностойни съперници в региона. И се опасява, че „истинските конкуренти са американските банки“.
Предупрежденията на Орчел в Швейцария са направени само ден след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом с амбицията да редуцира бюрокрацията и регулаторните разпоредби и да стимулира растежа. Откакто встъпи в длъжност той издаде редица укази и заповеди като светкавично изпълнение на предизборните си обещания.
Екипът на Тръмп създава „много приятелска среда за бизнеса“, коментира Мери Ердоус – шеф на поделението за управление на активи и на лични състояния в „Джей Пи Моргън Чейз“. И допълва, че „се надява това да ги укрепи пред другите правителства в света“.
Потенциалният тласък на американските банки може да задълбочи увеличаващото се от десетилетие неравенство с европейските банки. Опасенията в момента са, че стагниращият растеж на еврозоната ще окаже допълнителен натиск върху перспективата на регионалните кредитори.
„Според мен е безспорно, че Европа трябва да се събуди по отношение на регулирането“, предупреждава заместник председателят на „Блек рок“ Филип Хилдебранд (бившият управител на Националната банка на Швейцария). И допълва, че „това не означава дерегулация и излагане на следваща финансова криза, но трябва да се вземе предвид конкурентоспособността“.
Сериозен акцент за европейските банки ще е прилагането на капиталовите наредби на „Базел III“. Първоначалният замисъл е те да влязат в сила през тази година, но различни юрисдикции вече започват да отлагат старта. Кредиторите в световен мащаб твърдят, че по-високите капиталови изисквания ще ограничат възможността им да отпускат заеми на компаниите и домакинствата, въпреки че по-стриктните стандарти ограничават на първо място резервите, заделени за дивиденти на акционерите и за обратно изкупуване на акции.
Съединените щати тепърва ще обявят плановете си да въведат следващата фаза на регулациите на Базел след като направеното през 2023-а предложение от националните регулатори срещна единодушния отпор на банковия сектор. Контролният орган впоследствие представи по-щадящ вариант в края на миналата година, но в него не е посочено конкретно кога кредиторите ще започнат да спазват новите правила.
Всичко това хвърля в неизвестност много държави по света по въпроса кога или дали американците ще придвижат напред предложението. „Банк ъф Ингланд“ вече отложи с една година въвеждането на „Базел III“ мотивирайки се със „сегашната несигурност относно датата на прилагането им в САЩ“.
Европейският съюз също отложи приложението на някои части от наредбите, въпреки че доста от тях са в сила. Блокът се придвижва и със символично темпо по другите мерки за подгряване на финансовия сектор: дългоочакваният единен финансов пазар изостава с години, а националните бариери през сливанията и придобиванията означават, че браншът все още е фрагментиран и далеч по-нерентабилен от американските конкуренти.
Шефката на „Комерцбанк“ Бетина Орлоп, чиято банка от 2024-а е мишена за поглъщане от „Уникредит“ – сделка, която би разтърсила германския пазар, приветства желанието на Брюксел да опрости някои от Анковите наредби на Европейския съюз в светлината на променения подход на Вашингтон. Тя посочва, че „поддържа преосмислянето поне на по-нататъшното приложение на капиталовите наредби на Базел“ и че „ЕС трябва да предвиди също и промяна на плановете си предвид онова, което правят Съединените щати и Великобритания“.
Ако обещаното дерегулиране стимулира наистина американското стопанство, някои европейски компании с широка дейност в страната ще имат мотив за предпазлив оптимизъм, включително и „Ю Би Ес груп“. Според главния изпълнителен директор на швейцарския банков гигант Серджо Ермоти, „реалната, истинска и честна оценка е, че новата администрация вероятно няма да въведе нови наредби, което, за банковия сектор вече е постижение“. Ермоти допълва, че „по всяка вероятност ще има известно опростяване от гледна точка на препокриването на задачите на различни агенции в САЩ, което ще е благоприятен подход“. Банкерът не вярва, че ще има сериозно дерегулиране за по-големите банки.
Главният изпълнителен директор на „Ю Би Ес“ се подготвя за лична битка у дома, свързана с плановете на швейцарското правителство да увеличи капиталовите изисквания съобразно новия размер на активите и сложността на групата след като тя погълна „Креди Сюис“ през 2023-а. Според Ермоти по-строгите правила могат да навредят на конкурентната мощ на Швейцария като голям финансов център, но същевременно смята, че подходът на швейцарския регулатор помага за диференцирането на неговата банка от останалите.
„Искаме да продължим да реализираме успешна дейност зад граница“, коментира банкерът. И допълва, че той и колегите му ще се борят до последната минута, за да бъдат сигурни, че хората разбират не само риска, който поемат банкерите, но също и ползите, които създават за страната.
