Поради липса на кворум председателят на Народното събрание – Наталия Киселова – закри заседанието на парламента. Вървяха дебати по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. С него се предвижда по-слабо представеният пол в управителните органи на дружествата, регистрирани на Фондовата борса, да заема минимум 33% от всички директорски позиции.
Поименна проверка на кворума бе поискана от депутата от „БСП – Обединена левица“ – Андрей Вълчев. Тя показа, че в залата има 118 народни представители. Отсъстваха депутати от опозицията – от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и „Възраждане“ и „ДПС – Ново начало“.
Преди проверката, която бе предшествана от 30-минутна почивка, за да представи законопроекта, в пленарната зала бе дошъл министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Той обясни, че с предлагания законопроект се транспонирана Директива на ЕС 2022/ 2328 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 ноември 2022 година.
Въпросната директива е за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружествата, регистрирани на Фондовата борса. Гуцанов напомни, че България, като държава членка на ЕС, има задължения да превежда националното си законодателство в съответствие с европейското право. В случай че това не е направено в съответните срокове, има риск от налагане на финансови санкции, а освен това така ще бъде накърнена и международната ни репутация.
Срокът за транспониране на Директивата 2022/ 2328 вече е изтекъл. Той е бил на 28 декември 2024 г., като на 31 януари 2025 г. Европейската комисия ни е изпратила официално уведомително писмо, с което ни предупреждава, че ще има имуществени санкции, които Съдът на ЕС може да ни наложи.
Гуцанов подчерта, че обхватът на предложените промени засяга само големи дружества, регистрирани на Фондовата борса. Той бе категоричен, че мерките не се отнасят до микро, малки и средни предприятия.
Директивата се въвежда в три закона – Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Закона за защита от дискриминация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Целта й е да бъде подобрен балансът на жените и мъжете в управителните органи на големите публични дружества.
Социалният министър обясни и че предлаганите законови промени са разработени от междуведомствена работна група и поставят задължителни минимални изисквания под формата на временни, насърчителни мерки за подобряване на баланса по пол в корпоративното управление. По-конкретно до 30 юни 2026 г. по-слабо представеният пол в управителните органи на публичните дружества трябва да заема най-малко 33% от всички директорски позиции.
Дружествата, регистрирани на Фондовата борса, които не отговарят на целта, трябва да адаптират своите процедури за подбор на управителните органи.
Гуцанов уточни, че ще е необходимо въвеждането на обективна сравнителна оценка на кандидатите по критерии, които са прозрачни, неутрални по отношение на пола, и основани на качествата. В случай на оспорване на подбора, ще се прилага правилото на обърнатата тежест на доказване, регламентирана в чл. 9 от Закона за защита от дискриминацията, поясни министърът на труда и социалната политика.
Със законопроекта се предвижда в годишните декларации за корпоративно управление дружествата да предоставят информация за броя на жените и мъжете в своите управителни органи. Ако се окаже, че те не са постигнали целта – минимум 33% да са представители на по-слабо представения пол – те ще трябва да обяснят причините защо това не е станало.
Дружествата, които не публикуват изискваната информация, могат да бъдат санкционирани чрез налагане на имуществена санкция, предупреди Гуцанов. Той добави и че Министерството на труда и социалната политика ще е органът, който ще извършва анализ и мониторинг, а също така и ще оказва подкрепа при спазването на баланса между половете в управителните органи на публичните дружества.
Накрая министър Гуцанов посочи, че приемането на законопроекта в най-кратък срок, би предотвратило завеждането на съдебно дело срещу България и налагането на имуществени санкции.
По време на дебата по законопроекта, депутати от „Възраждане“ неколкократно заявиха позицията, че България има достатъчно закони, които гарантират равнопоставеността между половете. Те изразиха и несъгласие с принципа някой да бъде назначаван на определена позиция само защото е представител на по-слабия пол, а не защото притежава определени качества.
