Със 152 гласа „За“ (67 от ГЕРБ-СДС, 29 от „ДПС – Ново начало“, 20 от „БСП – Обединена левица“, 19 от ДПС – ДПС, 17 от ИТН) парламентът прие Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
„Против“ бяха 73 депутати (33 от ПП-ДБ, 31 от „Възраждане“, 9 от МЕЧ). Нито един депутат не гласува „Въздържал се“.
По време на дебатите Драгомир Стойнев от „БСП – Обединена левица“ призова народните представители да подкрепят предлагания държавен бюджет, тъй като той на първо място осигурява минимален, но значим икономически растеж, стабилизира доходите на населението, като в същото време запазва 3% дефицит и до 40% разходи от Брутния вътрешен продукт. На второ място при него са направени компромиси, но въпреки тях се гарантира повишението на доходите на учителите, военните, на работещите в МВР, а освен това се запазва и швейцарското правило при повишението на пенсиите.
По този повод Стойнев изрази благодарност към Бойко Борисов и Слави Трифонов. Добави, че разбира притесненията за приходната част на бюджета, за недостига на капиталови средства, но предвид факта, че до преди 100 дни е нямало правителство, то няма как да се изискват дълбоки реформи. Стойнев обеща, че когато започне подготовката на бюджета за 2026 г., от „БСП – Обединена левица“ ще предложат нови решения за привличане на чужди инвестиции и за увеличаване на икономическия растеж. Освен това от парламентарната му група ще подготвят и допълнителни законодателни промени за борба с корупцията и с укриването на данъците, така че да се намали сивият сектор. По този повод Стойнев цитира анализи на макроикономисти, според които делът на сивата икономика е 26% от БВП или 55 млрд. лева и приветства смелия модел, който сега предлагат от екипа на финансовия министър Теменужка Петкова за намаляването на сивата зона.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обяви, че това е бюджетът на най-голямото харчене в новата българска история.
„С голямо харчене не се върви напред„, предупреди Димитров и определи проекта на държавния бюджет като антиреформаторски. Според него рекордният невиждан ръст на разходите ще пречи на постигането на основната цел – бързо развитие на икономиката и достигане до европейските доходи. Димитров разясни, че 19 млрд. лева са допълнителните разходи през бюджета, а има и други 7 млрд. лева, които ще бъдат взети като заеми и ще бъдат давани на държавни фирми като ББР и Българския енергиен холдинг.
На следващо място Мартин Димитров обърна внимание на 3% увеличаване на осигурителната тежест, което ще бъде спирачка за развитието на малките фирми. Като минус на предлагания бюджет той отбеляза и премахването на една от най-важните реформи на ПП-ДБ, а именно увеличението на прага на регистрация по ДДС на 166 000 лева от 2025-а – мярка, която ще се отрази положително на 200 000 фирми.
В същото време Мартин Димитров разкритикува предлагания държавен бюджет, че не предвижда нито една реформа в сектор сигурност, в администрацията и не залага поетапното освобождаване на пенсионерите в МВР, които били 6 000 души. Не на последно място депутатът от ПП-ДБ предупреди, че има сериозен риск приходната част да не бъде изпълнена и парите от ДДС да не бъдат събрани. Ето защо той алармира, че след септември 2025 г. може да се наложи актуализация на бюджета.
Хасан Адемов от „Демокрация, права и свободи“ – ДПС обяви, че от неговата парламентарна група ще подкрепят предлагания държавен бюджет, защото освен възможен и реално изпълним, той поставя началото на възстановяването на финансовата стабилност.
Елван Гюркаш от „ДПС – Ново начало“ също заяви, че от групата й ще подкрепят държавния бюджет, защото той ще помогне за влизането на България в еврозоната, тъй като ще покрие изискването за 3% дефицит. Тя обаче бе категорична, че той трябва да бъде и работещ за хората и в този смисъл като нещо положително открои увеличаването на доходите, но настоя на програмно бюджетиране за общините и конкретни проекти за развитие на регионите.
Като сериозно предизвикателство Гюркаш открои тегленето на заеми в общ размер от 18.9 млрд. лева или до 45% от БВП, както и заложения ръст на приходи от ДДС, който по думите й трябва да е с една трета по-висок спрямо предходната година. Депутатът от „ДПС – Ново начало“ предупреди, че това ще е трудно изпълнима цел със сериозен натиск върху контролните органи да ограничат сивия сектор.
И Виктор Папазов от „Възраждане“ посочи като проблем огромния дълг от 18.9 млрд. лева , който правителството възнамерява да изтегли. Той го съпостави с дълга, заради който България изпаднала в дългова криза за периода от 1987 г. до 1994 г., но тогава с въпросния дълг за 20 години били построени пътища, язовири, атомни централи, а сега тези пари ще бъдат взети за една година за текущи разходи. Папазов обърна внимание и че е фантасмагорично да се очаква, че приходите от ДДС ще се увеличат с 6 млрд. лева, тъй като реалистичните очаквания са максимум 1 млрд. лева.
Костадин Костадинов от „Възраждане“ определи предложения държавен бюджет като фалшив заради подозренията на партията му, че НСИ е фалшифицирал данни, за да може България да влезе в еврозоната.
Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС говори за фините настройки в бюджета, фокусирайки се върху Министерството на културата и Министерството на туризма, и призова за повече пари за археология, за да не изглежда тя като сирачето на българската култура, тъй като в действителност е лицето на България пред света. Дилов-син обърна внимание и че бъгарските музеи и галерии – едни тихи герои, представляващи 124 държавни културни институции – настояват за увеличения на субсидираната бройка, тъй като вече са екзистенциалния ръб. Според депутата от ГЕРБ-СДС пари могат да се намерят, тъй като в самия бюджет на Министерството на културата има резерви – и те са и в Национален фонд „Култура“, и в Националния филмов център, в който, по думите му, всяка година се връщали по няколко милиона.
Асен Василев от ПП-ДБ започна изказването си със забележката, че предложеният държавен законопроект не отговаря на изискването за еврозоната разходите да са до 40% от Брутния вътрешен продукт. По думите му като се прибавят към сметката и разходите за европейските средства процентите стигат над 44% от БВП. Освен това той определи предложената план сметка като скандална, посочвайки, че има 7 млрд. лева за крадене, но няма пари за младите семейства и за инвитро процедурите. Той бе категоричен, че това е удар по българските граждани и бизнес.
Седемте милиарда лева за крадене Василев обясни с това, че правителството планира да изтегли дълг от 19 млрд. лева, при положение, че са необходими само 12 млрд. Той допусна, че въпросните 7 млрд. лева ще се дадат или на няколко държавни предприятия или само на едно и припомни как със заем на ББР е бил закупен хотел в Халкидики. На следващо място Василев открои факта, че над два пъти се е увеличила капиталовата програма, но още по-скандалното е, че ако до 30 септември предложените разходи не са използвани за магистрали, те могат да бъдат пренасочени към текущи ремонти.
Критиките на Василев предизвикаха силната емоционалната реакция от страна на финансовия министър Теменужка Петкова. Тя се възмути от обвиненията и посочи, че управлението на Асен Василев е причината за натрупаните задължения, които те сега трябва да плащат.
След двете емоционални изказвания на Асен Василев и Теменужка Петкова, Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС припомни всички скандали, с които през последните години бяха свързвани Асен Василев и Кирил Петков от ПП-ДБ. Причината бе, че той се разгневи от обвиненията на бившия финансов министър, че в бюджета са заложени възможности за крадене. След дългия списък от истории, повечето от които тиражирани в жълтите медии, Кирил Петков предупреди депутата от ГЕРБ-СДС, че ще се видят в съда.
