Customize Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorized as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customized advertisements based on the pages you visited previously and to analyze the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Как се яде още неизпечена баница

неизпечена баница, малки и средни предприятия

Средната заплата към декември е 2413 лева, показват последните статистически данни. В държавния сектор е 2572 лева (ръст с 241 лв. спрямо предишното тримесечие). В частния бизнес е 2358 лева (ръст от 102 лева).

Заплатите при чиновниците са трайно по-високи, което не е изненада за никого. Въпреки това точно за служителите от непроизводствения сектор са предвидени значими увеличения- за някои от тях с 50 или 70% през тази година. А и да не забравяме, че те не плащат осигуровки, което още повече разтваря ножицата между техните доходи и тези на хората в реалната икономика.

Логичен е въпросът: Кой плаща сметката за по-високите заплати на чиновници и полицаи? Един вид – как става така, че в България се яде неизпечена още баница?

Отговорът за „Банкеръ” даде Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Частният сектор! Разбирайте – ние, работещите и предприемачите, с по-ниски доходи и смачкани под още по-висока данъчно-осигурителна тежест. Това ни готви властта”, изтъкна той.

Според него, докато държавните заплати хвърчат нагоре, частния сектор ще плаща още хиляди от джоба си. Но не само това – този модел на преразпределение не просто отблъсква инвеститори, а реално унищожава малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на икономиката. Без този бизнес, откъде ще идват приходите за бюджета?

Добрин Иванов предсказа, че вместо растеж и повече работни места, ще имаме фалиращи фирми и изчезващи възможности.

Отражението на подобно несъответствие коментира и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, с думите: „Двигателят на българската икономика се изчерпва”.

При голяма част от частните инвестиции увеличението се дължи на ръста на заплатите. Износът спада. Сравнението на българския ръст с този на ЕС и еврозоната е подвеждащо. Въпреки че тенденцията е позитивна, тя не е устойчива, защото се дължи основно на вътрешното потребление.

Икономическият растеж, базиран на вътрешно потребление, крие няколко риска, казва Ножаров. Потреблението се захранва от нарастването на доходите, либерализираните условия за кредитиране и очакванията на потребителите и домакинствата. Бюджетът за 2025 г. предвижда експанзия на доходите, но тази тенденция вече достига своите граници. Тогава този растеж спира. Важно е да се обърне внимание на инвестициите на фирмите и на износа.

Улесненото кредитиране има своята процикличност. При следваща фаза на цикъла то може да бъде силно ограничено.

„Виждаме, че при фискалната политика има охлаждане и балансиране. Ако станем член на еврозоната, това би могло да обърне тенденцията“, отбелязва Ножаров.

Предвижда се минималният осигурителен доход да се вдигне на 1077 лв. от първи април при сегашните 933 лева. Така той ще се изравни с минималната работна заплата, която влезе в сила от началото на годината, каквато е и практиката по принцип. Тази промяна ще засегне най-вече самоосигуряващите се.

От същата дата се увеличава и максималният осигурителен доход – с 380 лв. до 4130 лв. или ръст от 10%. И двете предложения бяха част от проектобюджета на служебния кабинет „Главчев“, който впоследствие беше оттеглен от правителството на Росен Желязков. Тогава разчетите на финансовото министерство показваха, че от по-високия максимален осигурителен доход може да се очакват около 300 млн. лв. повече приходи през тази година, но сумата вероятно ще е по-ниска, тъй като промяната ще влезе в сила по-късно. Ако предложението максималният осигурителен доход да се увеличи до 4130 лв. бъде гласувано и от парламента, от април общият разход за осигуровки на хората с високи доходи ще се вдигне с около 124 лв. на месец.

Заложеното

Ръст на разходите за персонал на службите според предложеният Бюджет 2025:

  • Държавна агенция техническо обезпечаване – от 81 на 140 млн. лева (73%).
  • НСО от 59 на 87 милиона лева (47%);
  • ДАНС от 162 на 261 милиона лева (61%);
  • МВР от 2.5 на 3.8 милиарда лева (над 50%);.
  • Министерство на отбраната от 1.6 на 2.4 милиарда лева (50%). Тук има дефицит на кадри, така че да кажем е нормално; 
  • Висш съдебен съвет от 55 на 84 милиона лева (53%);
  • За всички останали, включително за пенсии – 5% ръст.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Подкрепяте ли отварянето на държавни магазини в пощите?
  • Да, евтините държавни магазини ще са конкуренция на скъпите супермаркети31.31%
  • Не, не смятам, че възкресяването на практики от социализма ще реши проблема с цените65.66%
  • Не мога да преценя3.03%

Подкаст