Customize Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorized as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customized advertisements based on the pages you visited previously and to analyze the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Българите плащат и ще плащат охолната трапеза на Бюджет 2025

бюджет, Владислав Панев, "Зелено движение"

Какво означава за данъкоплатците рекордният бюджет за 2025 година? Разходи за 96 млрд. лева. Заедно със 7 млрд. лева теглене на допълнителен дълг, с който ще се капитализират държавни компании (знаем колко ефективно се управляват те) – това прави 103 милиарда.

Брой на работещите – 2.92 млн. души. Тук влизат хората в частния и в държавния сектор. И мениджърът в банка, и работещият в индустрията, и депутатът. Част от тях не са производителни, но да кажем, че ги вземаме всичките предвид.

Разходи на един работещ – над 35 000 лв. годишно. Или по 3000 лева на месец. Тези пари държавата ги прибира през преките данъци, през ДДС и акцизи, но голяма част и през трупане на дълг, заради което ще се повишат данъците в бъдеще. И за нас, и за децата ни.

Тази сметка направи икономистът и бивш депутат Владислав Панев.

Въпросната тенденция е заложена от няколко години и е плод на властващият и войнствен популизъм, изтъква той. Ако не се преборим с него, държавата ще ни задуши с безкрайни и глупави регулации, с купуване на избиратели през подаръци за който си поиска нещо от бюджетната мазна баница. А след толкова ядене на блажно следва болест. Това е голямата задача сега – да се спасим от всеядната мазна държава, каза Панев.

Това е най-крайно лявото управление от Жан Виденов насам със силен афинитет към преразпределението от държавата. Нивото от 46%, ако вземем предвид и дълга, който се предвижда да бъде теглен, е рекордно от над четвърт век насам. Едновременно с това днешната власт я влече да харчат пари на данъкоплатеца. Държавни магазини, държавна фабрика за барут, държавно какво ли не. Това са комунисти, които не се и прикриват, твърди Панев.

Финансовият министър Теменужка Петкова индиректно се съгласява. Тя уточни, че до 2021 г. фискалната политика е била консервативна, след което се е изменила.

„При управлението на публичните финанси от ПП-ДБ нещата придобиха съвсем друг вид – започна да се харчи повече от това, което можем да си позволим, започнаха да се теглят заеми, за да се плащат по-високи пенсии и заплати. Всичко това създаде неблагоприятна ситуация за публичните финанси на страната“, отбеляза Петкова. Разбира се, с ясното желание да изтъкне, че са били поставени пред свършен факт и типично за българския стереотип – за всичко са виновни предишните.

Енергетиката е болна и по действията на правителството, а и по избора на КЕВР си личи, че реформи няма да има, добавя Панев.

Вместо да се правят огромни компенсации за цените на тока е необходимо да се приватизират 10-20% от държавната енергетика на фондовата борса. Така че някой да може да контролира и да съди мениджмънта за действия в ущърб на дружествата. По тази „схема“ договора с „Боташ“ нямаше да бъде възможен. Или вече някой щеше да носи отговорност за него.

Вижда се, че колкото повече държава – толкова повече корупция, схеми и загуби за данъкоплатеца, коментира Панев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ваксината срещу менингококи трябва да стане задължителна?

Подкаст