По стар обичай политиците ни кандидатират България за домакинство на международни изяви, които не можем да си позволим или сме на светлинни години от изискваните условия. През 2017 г. София се кандидатира да стане седалище на Агенцията по лекарствата на Европейския съюз. Централата на агенцията беше в Лондон, но заради Брексит трябваше да промени местоположението си.
Трябва да подчертаем, че в агенцията работят около 900 души и много чуждестранни компании се бяха установили в Лондон, заради близостта с този европейски контролен орган. Това означава, че там където е агенцията, там ще се преместят и централите на големите фармацевтични компании. София обаче бе оценена най-ниско сред всички 19 кандидатури, защото се оказа, че отговаря само на два от общо над 30 показатели.
Правителството беше „пропуснало“ да посочи данни като колко чужди авиокомпании извършват полети между София и останалите държави членки на ЕС, дали има достатъчно градски транспорт от летището до центъра и лесно ли е да се намерят работа, училища и детски градини в столицата, защото експертите ще пристигнат със семействата си. В крайна сметка спечели Амстердам.
През 2022 г. президентът Румен Радев
кандидатира България за домакин на климатичната конференция на ООН
през 2024 година.
Хубаво се кандидатирахме, но какво щяхме да правим, ако ни бяха одобрили домакинството? На годишната среща за климата в Дубай през 2023 г. пристигнаха над 70 000 политици, дипломати, активисти и бизнес лидери от над 160 държави. Горе-долу същият брой пристигнаха и на следващата среща в Баку. Къде щяхме да настаним тези хора, къде щяха да заседават и как щяхме да осигурим придвижването и сигурността им?
Сега правителството предлага да бъде
сформиран многонационален морски координационен център
за осигуряване безопасността на корабоплаването в западната част на Черно море и България да бъде домакин на този център. Това обяви премиерът Росен Желязков след срещата „Мир и сигурност за Украйна“ в Париж в четвъртък (27 март), в която участва по покана на френския президент Еманюел Макрон.
Желязков обясни, че българското предложение предвижда центърът да осигурява постоянно морско наблюдение и ранното предупреждение за потенциални заплахи и враждебни дейности, както и за повишаване устойчивостта на критичната подводна инфраструктура в Черно море. Според премиерът
възстановяването на търговското корабоплаване е изключително важно,
защото засяга не само граничещите държави, но и стокооборота в посока Изток – Запад.
Предложението е отлично и е хубаво, че страната ни е проактивна, но трябва да си дадем сметка и с какво разполагаме и какво можем да осигурим. Страната ни не разполага с нито едва подводница. Последната българска подводница „Слава“ бе официално е изведена от състава на Военноморските сили през 2011 година. В момента обаче е в ход модернизация на Военноморските ни сили с проект за близо 1 милиард лева. След повече от век,
в състава на морския ни флот ще има два нови бойни кораба,
родно производство. Първият – „Храбри“, ще е готов до края на 2025 година, а вторият – „Смели“, година по-късно.
Сигурността в Черно море е и основна тема в преговорите между Русия и САЩ за прекратяване на бойните действия в Украйна. След разговорите в Саудитска Арабия, Вашингтон обяви във вторник, че са постигнали две споразумения с Украйна и Русия – за гарантиране на безопасното корабоплаване в Черно море и за влизане в сила на забраната за удари срещу енергийна инфраструктура в двете страни.
Украинската и руската делегации са се съгласили да гарантират сигурността на корабоплаването и навигацията, да прекратят използването на сила и да не допускат използването на търговски кораби за военни цели в Черно море.
За да се изпълни това споразумение наистина би било полезно да бъде създаден многонационален морски координационен център за осигуряване безопасността на корабоплаването. Може би, ако България успее да се договори за подкрепа от други черноморски страни, този път кандидатурата й ще успее.
