Европейският съюз (ЕС) планира да проведе задълбочен стрес тест на небанковите финансови институции – ход, който вероятно ще притесни хеджинговите фондове и частните кредитни групи за последващ по-строг регулаторен контрол. Основните финансови надзорници на блока все още обсъждат детайлите, но са оптимисти, че ще могат да проведат изпитанията през следващата година.
Първата подобна мярка на регулаторите от ЕС, чиято цел е да разкрие уязвимите места във финансовата система извън банковия сектор, е плод на тревогите от бързия ръст на по-слабо регулираните финансови субекти, като хеджингови фондове и фирми за частен капитал. Планираният тест за изследване на влиянието на тези групи върху по-широката финансова система за потенциална пазарна криза, ще включва и пенсионните фондове и застрахователните компании и ще последва сходното дебютно упражнение на „Банк ъф Ингланд“ през 2024-а.
Официални представители на основните финансови надзорници на ЕС все още обсъждали подробностите за този толкова мащабен стрес тест на небанковия свят, но били оптимисти, че ще могат да г проведат през 2026-а, твърдят лица, участващи в дискусиите. Хеджинговите фондове, частните кредитни групи и паричните фондове, които ще са ключовите субекти на проверките, пък се тревожат, че могат да бъдат поставени под по-строг надзор и ограничения от европейските регулатори след теста.
След финансовата криза от 2008-а и последвалите по-стриктни правила и изисквания към банковия капитал, предоставянето на заеми се прехвърли от банковите баланси към други фирми, наподобяващи дейността на традиционните кредитори, но с доста по-слаб контрол. Небанковите институции имат около 25-процентен дял от отпуснатите заеми в еврозоната в размер на общо 19 трлн. евро към срая на 2023-а, по официални данни на Европейската централна банка, която твърди, че „все повече и повече кредити се предоставят от застрахователни корпорации и пенсионни фондове“.
Това обстоятелство тревожи все по-силно надзорниците заради липсата на прозрачност и потенциалните рискове, които могат да внесат тези фирми, както и заради връзките им с банковата система. Кредитирането на тези субекти от банките от еврозоната се е утроило от 1999-а насам и е достигнало 6 трлн. евро в края на 2023 година.
Небанковите институции играеха централна роля в няколко епизода на пазарен смут през последните години, включително в надпреварата за кеш на пазарите на облигации след пандемията, колапса на фамилния офис Archegos Capital Management преди три години и ликвидния спазъм на търговците на енергия след нахлуването на Русия в Украйна.
Председателката на надзорния борд на ЕЦБ Клаудия Бух информира Европейския парламент в едно от последните изслушвания за някои кризисни епизоди на ликвиден риск, предизвикани от небанковата ниша и обясни, че „е важно те да бъдат добре изучени и добре регулирани“. Тя добави, че „не всички небанкови дружества са по-рискови от банките или от други финансови институции, но трябва да се реагира на опасностите от тях по правилния начин и надзорът да е насочен именно към тези рискове“.
Регулаторите от ЕС са разтревожени също, че се бави затягането на правилата за паричните фондове, които са важен източник на финансиране на банките – обстоятелство, което ги оставя с по-ниски изисквания за капиталова ликвидност от съперниците им от Великобритания и Съединените щати. Някои национални надзорници в държави от Европа, включително и френските, вече обявиха, че планират подобни стрес тестове за т. нар. небанкови финансови посредници.
Изпитанията на ЕС ще се основават на специфични за сектора стрес тестове, които вече се провежда регулярно за банките, застраховатерлните компании, паричните фондове и клиринговите къщи в 27-е страни членки на блока. Целта е да се разбере как евентуална криза може да обхване различни части от финансовата система и дали това може по-скоро да увеличи шока вместо да го абсорбира.
В обсъжданията участват представители на Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ЕЦБ, както и на Европейската комисия и на Европейския съвет за системен риск.
Брюксел обяви на 23 май, че ще отложи въвеждането на по-строгите капиталови изисквания за търговските сделки с ценни книжа на банките до началото на 2027-а. Отлагането цели да се получи по-голяма яснота дали Съединените щати ще въведат правилата, договорени от световните регулатори в Базелския комитет за банков надзор.
„Банк ъф Ингланд“ включи повече от 50 институции от лондонското Сити в т. нар. проучвателен сценарий за цялата система, включващ теоретичен риск от фалит на хеджингов фонд, за да създаде модел как период на стрес ще се разпространи сред небанковите фирми. Те си отдъхнаха след като британските централни банкери обявиха, че устойчивостта е „сравнително висока“ в инвестиционните фондове в пенсионните системи, предизвикали кризата на пазара на британските държавни облигации две години по-рано. „Банк ъф Ингланд“ обаче предупреди също, че продажбите на пожар от пенсионните и хеджинговите фондове и други инвеститори могат да засилят пазарните кризи, особено като се има предвид, че много от тях имат „неадекватни очаквания“ за способността си да привличат средства в случай на срив.
