Публичното говорене за инфлация винаги е било фактор за поскъпване. Тази аксиома е валидна и до днес.
„Използването на стреса от приемане на еврото, за да се прогнозира поскъпване, е крайно вредно за бъдещото развитие на цените на стоките и услугите. Спекулантите това и чакат – да потвърдят негативните прогнози на хора от властта и други публични личности. Ако това стане, те ще опитат да продават примерно с 20-30 но сто по-скъпо, но ако потребителите откажат да купуват, ще бъдат принудени да свалят рязко цените. Или да изхвърлят залежалата си стока”. Това каза специално за „Банкеръ” финансистът Емил Хърсев.
Мрачните прогнози обаче не спират.
Под формата на критика към управляващите президентът Румен Радев също не подмина темата за инфлацията.
„Управляващите говорят за мерки в бъдещето, тоест те ще ни защитават от евентуални ценови шокове след приемане на еврото. Но опитът от други държави, не казвам всички, от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута. И до времето за приемане на еврото се натрупва едно сериозно, значително поскъпване. Особено в последните месеци преди приемане на еврото”, твърди Радев.
„Президентът продължава да сее страх необосновано. Инфлация вече имаше в цяла Европа и не беше свързана с еврозоната, така че президентът да спре да плаши хората“, реагира Божидар Божанов от „Да, България!“.
Но ето я и „тежката артилерия”: „Във всяка една държава, където е прието еврото, след влизането на тази валута, навсякъде е имало скок на инфлацията”, обяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Това въобще не е така, изтъкна Емил Хърсев. Хърватия е категоричен пример как правителството се справи успешно. Единствен негативен пример е Гърция при влизането й в еврозоната, допълни финансистът.
Спорният „баща” на Валутния борд у нас – презокеанският професор Стив Ханке, пък се изхвърли, че след приемането на еврото инфлацията ще скочи с 20-30 процента. Но на базата на какви сметки прави тази прогноза, си остава негова тайна.
Според финансовия анализатор и съпредседател на политическа партия „България може“ Кузман Илиев по-голямата част от държавите в еврозоната и в Европейския съюз не спазват правилата за дефицит и дълг. „Единственият начин този дълг да се изплати във времето е да се вдигнат данъците и осигуровките. Но това е болезнено за политиците. И за да не се налага да го правят, те отиват при ЕЦБ и казват: купете този дълг, който емитираме, напечатвайки нови пари“, обяснява Илиев. По думите му, когато тези нови пари влязат в икономиката, това означава покачване на цените: „Тази инфлация, която виждаме в магазина, се чудим откъде е, а тя е много изгодна за правителствата, защото техните огромни задължения всъщност са се обезценили“.
Впрочем може да се предположи, че нашите мрачни „прогнозисти” не са саморасляци, а се родеят с очакванията на хората от държавите членки на еврозоната. Там очакванията на потребителите за инфлация през следващите месеци са се повишили, което подчертава повишената несигурност, породена от глобалната търговска война. Това показа съвсем прясно проучване на Европейската централна банка..
По-конкретно средните инфлационни очаквания за идните 12 месеца са се повишили до 3,1 на сто през април спрямо 2,9 на сто през март, което е над целта на ЕЦБ за 2 на сто. Необходимо е да се отбележи обаче, че нагласите на потребителите се различават с прогнозата на банката, че ръстът на цените ще се забави предвид слабия икономически растеж, умереното увеличение на заплатите, по-ниските разходи за енергия и по-силната единна валута.
Едва ли топ банкерите грешат в прогнозите си, но както знаем, лошите новини са „добрите” новини.
