Борбата за природни ресурси, от които зависят технологиите на бъдещето, тече паралелно с останалите геополитически конфликти. Като се има предвид динамиката в международните отношения и доминатният подход на президента на Съединените щати Доналд Тръмп, конкурентоспособността скоро ще се определя спрямо достъпа до редкоземни елементи. Те се използват в широк спектър от продукти, включително потребителска електроника, електрически превозни средства, самолетни двигатели, медицинско оборудване, при рафиниране на нефт, а също във военната сфера, като например за производство на ракети и радарни системи.
В края на април САЩ и Украйна обявиха, че са сключили икономическо споразумение за украинските природни богатства. Това се случи след продължилия няколко седмици силен натиск на президента Тръмп, който призова Киев да компенсира Вашингтон за милиардите долари военна и икономическа помощ, с които Америка подпомагаше Украйна да отблъсне руската инвазия.
Миналата седмица пък Китай предложи създаването на „зелен канал“ за облекчаването на износа на редкоземни елементи и метали за Европейския съюз. Това съобщение
бележи обратен завой в енергийната политика на Пекин,
който бе наложил ограничения върху продажбата им в чужбина.
По-рано компании от ЕС лобираха пред Пекин да създаде специален канал за ускорено одобрение на лицензи за износ на редкоземни елементи за „надеждни“ компании. Някои европейски заводи за авточасти пък се наложи да спрат производството си, а германският производител на автомобили BMW предупреди, че мрежата му от доставчици е засегната от недостиг на редкоземни елементи.
Китай е
абсолютен лидер в областта на редкоземните метали.
През 2024 г., според „Форбс“, страната е добила около 270 000 тона такива суровини, което е около 70% от световното производство и 92% от световното производство на преработени метали.
Китайското министерство на търговията обяви на 4 април, че ще започне да изисква от фирмите да кандидатстват за лиценз за износ на седем вида редкоземни метали: самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий и итрий.
Този ход, който Пекин предприе в отговор на глобалните мита на Тръмп, разстрои веригите за доставки, които са от основно значение за автомобилопроизводителите, производителите на авиационна и космическа техника, компаниите за полупроводници и военните изпълнители по целия свят. По-късно
САЩ се съгласиха да намалят наложените на Китай огромни мита от 145%
в замяна на облекчаване на тарифните и нетарифните мерки от страна на Пекин.
Обратът в китайската политика спрямо Европа се случи след изморителния търговски спор с Вашингтон и за него бе съобщено след среща на министъра на търговията на Китай Ван Вентао с еврокомисаря по търговията Марош Шефчович на 3 юни. Пекин се надява ЕС да „предприеме реципрочни действия и ефективни мерки за улесняване на търговията с високотехнологични продукти с Китай“.
Шефчович коментира, че контролът на Пекин върху редкоземните елементи и магнитите е предизвикал
тревожна ситуация в европейската автомобилна индустрия
и е засегнал производителите на множество домакински уреди, като например перални машини.
Мнозина експерти коментирха пред последния месец, че целта на Пекин е да възпре САЩ от сключване на двустранни търговски споразумения с други държави, които са неблагоприятни за китайските интереси. Белият дом съобщи през май, че
над 80 страни „се редят на опашка“ да преговарят с Тръмп,
след като той удари с драконови тарифи доскорошните си съюзници.
Междувременно ЕС и Китай се подготвят за срещата си на върха следващия месец, която ще отбележи 50-годишнината от установяването на официални дипломатически отношения.
Въпросът е дали ще успеят Брюксел и Пекин да постигнат сътрудничество в търговията, за да противодействат на изнудването на Тръмп. Това ще стане ясно съвсем скоро.
