Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се изправи пред вот на недоверие в Европейския парламент на 10 юли. Предвид това обаче на 7 юли евродепутатите ще свикат дебат за начина, по който тя ръководи изпълнителната власт на Европейския съюз.
Отсега е ясно, че вотът срещу Фон дер Лайен няма да мине, защото зад гърба й стои силна проевропейска коалиция, в която влизат Европейската народна партия, Социалисти и демократи и либералната група Обнови Европа. Тя може да разчита и на гласове от Зелените. Въпреки че срещу нея има доста критики от партиите в собствената ѝ коалиция, те едва ли ще разклатят властта й. Най-малкото
от страх, че ще бъдат обвинени, че дестабилизират Европа.
Веднага ще се посочи, че бушуват войни и конфликти, а отвъд Атлантика дебне Тръмп.
Предложението за вот на недоверие, внесено от крайнодесен румънски евродепутат, премина необходимите процедурни проверки. Критиците на Фон дер Лайен имат дълъг списък от оплаквания.
Едни са недоволни от нежеланието ѝ да осъди действията на Израел в началото на войната. Други от решението ѝ да пази в тайна писмо до персонала на Комисията, критикуващо позицията ѝ, повече от година. А трети, че
Комисията умишлено забавя отговорите на въпроси на евродепутати.
Членове на ЕП се оплакват, че получават след месеци кратки и неясни отговори на въпросите си, а някои не получават нищо, което смятат за пренебрежение.
Мнозина я упрекват, че е централизирала властта и е направила така, че всички решения да минават през нея. Те посочват като аргумент, че ресорите на еврокомисарите се препокриват и не се знае точно кой за какво отговаря. В крайна сметка тя движи парада.
Най-много упреци председателката на Комисията получи заради аферата „Пфайзергейт“. Скандалът избухна по време на пандемията. Тогава стана ясно, че Фон дер Лайен е разменяла текстови съобщения с шефа на фармацевтичния гигант Пфайзер Алберт Бурла.
Става въпрос за договаряне
на сделка за 35 милиарда евро за 1.8 милиарда дози ваксина.
Критиците посочват, че са били използвани по-малко от 20% от дозите, като останалите потенциално са били пропилени, което е струвало на ЕС милиарди евро. Комисията отказа да разкрие съдържанието на съобщенията, а скандалът стана повод на многобройни обвинения срещу Фон дер Лайен и непрозрачния й стил на работа.
През май Съдът на ЕС в Люксембург постанови, че
Европейската комисия е нарушила правилата за прозрачност,
като не е предоставила достъп до текстовите съобщения.
Случаят произтича от жалба от 2023 г., подадена от „Ню Йорк Таймс“, след като Комисията отказа да публикува прословутите съобщения.
Никой в Брюксел и Страсбург не вярва, че вотът ще мине, но пък ще бъде полезен, ако промени стила на управление на Комисията.
Досега само
веднъж в историята на ЕС целят състав на Комисията е подавал оставка.
На 15 март 1999 г. ЕК под ръководството на Жак Сантер подаде оставка заради корупционен скандал с еврокомисаря от Франция Едит Кресон. По време на мандата си като еврокомисар по въпросите на образованието Кресон наела своя личен зъболекар за високоплатен съветник на ЕС по ХИВ/СПИН – тема, по която той въобще не е компетентен.
Повечето съюзници на Фон дер Лайен увериха, че ще я подкрепят, но би било полезно да подкрепят и края на институционална непрозрачност на най-високите нива на изпълнителната власт на ЕС.
.
