Ново проучване показва, че повишаващите се температури и нивата на въглероден диоксид могат да намалят хранителната стойност на ключови зеленчуци като кейл, спанак и рукола, което създава сериозно предизвикателство за глобалното здраве в условията на климатична криза.
Последни проучвания показват, че ултрапреработените храни – като бърза храна, чипс, замразени ястия и бонбони – съставляват над половината от стандартната американска диета. Тези храни обикновено са богати на калории, но бедни на жизненоважни хранителни вещества – поради което е важно да се консумират и храни, богати на нутриенти, като плодове, зеленчуци и други пълноценни растителни продукти.
Но нововъзникващи изследвания показват, че дори зеленчуците може да загубят част от хранителните си качества в бъдеще.
Освен че подхранва екстремни климатични явления като наводнения, суши и горещи вълни, климатичната криза – причинена отчасти от животновъдството – може да намали и хранителната стойност на ключови култури, поставяйки още една сериозна заплаха пред общественото здраве.
Защо климатичната криза прави зеленчуците по-малко питателни
На годишната конференция на Обществото по експериментална биология в Антверпен, Белгия, учени представиха нови открития за това как повишаващите се температури и увеличените нива на въглероден диоксид в атмосферата затрудняват растенията да растат в оптимални условия. Тези стресови фактори, според изследователите, могат да намалят хранителното качество на реколтата.
„Тези промени в околната среда могат да повлияят на всичко – от фотосинтезата и темповете на растеж до начина, по който растенията синтезират и съхраняват хранителни вещества,“ казва д-р Джиата Угуа Екеле, докторант в Ливърпулския университет Джон Мурс (Великобритания), която ръководи изследването. Проучването се фокусира върху листни зеленчуци като кейл, аспержи и спанак, отглеждани в контролирани климатични камери.
Екеле отбелязва, че макар по-високите нива на въглероден диоксид да водят до по-бърз растеж на растенията, това не означава, че те са по-здравословни за консумация. „Важно е да разберем тези взаимодействия, защото ние сме това, което ядем, а растенията са основата на хранителната ни верига като първични производители в екосистемата,“ обяснява тя.
Изследването на Екеле се добавя към нарастващите доказателства, че климатичните промени преобразяват глобалната хранителна система. Друго скорошно проучване, публикувано в Science Advances, установи, че дори един ден на екстремна жега може да намали производството на мляко от крави с до 10%.
„Климатичните промени ще имат широк обхват върху това какво ядем и пием – включително и върху онази чаша студено мляко,“ казва Еял Франк, доцент в Harris School of Public Policy.
Той добавя: „Нашето изследване показа, че екстремната жега води до значителни и трайни ефекти върху доставките на мляко, а дори и най-технологично напредналите ферми изпитват трудности да се адаптират.“
Друго проучване на NASA от 2021 г. предупреждава, че добивите от царевица могат да спаднат с до 24% през следващото десетилетие поради климатичните промени. Това е особено тревожно, тъй като царевицата, заедно с ориза и пшеницата, е основен хранителен източник за милиарди хора – особено в субсахарска Африка, където храни над 300 милиона души.
Но все пак има надежда. Технологии като CRISPR могат да помогнат на учените да направят културите по-устойчиви, като добавят гени, които ги правят по-малко уязвими към екстремни климатични условия. През 2023 г. базираната в Сингапур компания Singrow използва CRISPR, за да създаде първата устойчива на климат ягодова култура.
Изследването на Екеле обаче подчертава, че въпросът не е само в това да се отглеждат повече растения, а да се запазят хранителните вещества в тях.
„Важно е да свържем растителната наука с по-широки въпроси за човешкото благосъстояние. Докато климатът продължава да се променя, трябва да мислим холистично за това каква хранителна система изграждаме — такава, която не само осигурява достатъчно храна, но и насърчава здравето, равенството и устойчивостта,“ казва тя.
„Храната не е просто калории,“ добавя тя. „Тя е основа за човешко развитие и климатична адаптация.“
Четете още: 9 ползи за здравето от редовната консумация на авокадо
