Германия отхвърли предложения от Брюксел бюджет за почти 2 трлн. евро за следващия седемгодишен период часове след като беше представен от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Цялостно увеличение на бюджета на Европейския съюз е неприемливо, когато всичките страни членки полагат всестранни усилия да консолидират националните си бюджети“, посочи говорителят на германското правителство Щефан Корнелиус в официално изявление. Поради тази причина страната му не може да го приеме.
Позицията на най-голямото европейско стопанство постави началото на предстоящата битка за разходната сметка на блока за следващия седемгодишен период, започващ през 2028-та. ЕК обяви проекта си в следобедните часове на 16 юли след разгорещени преговори в Брюксел и възобновени на следващата сутрин.
Числото 1.98 трлн. евро е съществен скок в сравнение с 1.2 трлн. евро (еквивалентни на 1% от БВП на ЕС) предоставени за последния бюджетен цикъл от 2021-а до 2027-та. Тлъстата сума вероятно ще се натъкне на съпротивата на някои държави, които вече се борят с бюджетни проблеми и които ще трябва да финансират по-голямата част от пакета с пари на своите данъкоплатци.
В проектобюджета е включен фонд за повишаване на конкурентоспособността, благосъстоянието и сигурността на блока на стойност 590 млрд. евро, 451 млрд. от които са предвидени за подпомагане на европейските компании да са в крак с международните си конкуренти.
За да насочат средства към тези области, финансирането на селското стопанство – традиционно един от най-щедро подкрепяните сектори – ще бъде орязано: земеделските стопани ще получат 300 млрд. евро под формата на директни плащания (срещу 387 млрд. евро в текущия бюджет за земеделие, от които 270 млрд. евро директни плащания), съобщи на репортери в Брюксел фон дер Лайен. ЕК предлага също 100 млрд. евро за финансиране на Украйна, които да бъдат поети от общата бюджетна сметка на блока и да подпомогнат възстановяването и стабилизирането на страната по пътя й към членство в ЕС.
Брюксел обръща внимание, че ще реформира субсидиите по Общата земеделска политика (CAP), като някои пера ще бъдт финансирани по други бюджетни колони. За бъдещето на CAP обаче ще се води битка, като фермерите вече се обявиха против орязването на техния дял от баницата и проведоха протест на 16 юли пред сградата на ЕК в Брюксел, за да покажат решимостта си. Той беше организиран от най-могъщото паневропейско лоби на фермерите Copa-Cogeca. Групата нарече 16 юли „черна сряда“ за земеделците и обвини ЕК, че иска да разруши „общата същност“ на CAP чрез „скрити бюджетни съкращения“.
Унгария пък – традиционен критик на Брюксел и най-тесен съюзник на Русия в Европа, пък се възползва от гнева на селските райони преди публикуването на плана и същевременно разкритикува остро парите за Киев. „Украйна ще получи сериозно увеличение на финансирането, докато европейските фермери ще загубят“, заяви унгарският премиер Виктор Орбан.
Предложението от 16 юли поставя началото на трудоемък процес, в който ще вземат участие Европейският парламент и Съвета на ЕС. Лидерите на 27-те страни членки на общността трябва да го гласуват единодушно до края на 2027 година.
Еврокомисар Майкъл Макграт, който отговаря за демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите, коментира за агенция „Блумбърг“ в сутрешните часове на 16 юли, че бюджетната рамка е очертана „в трудни обстоятелства“, включващи и изискването през 2028-а да започне изплащането на дълга от пандемичните години на КОВИД-19, като вноските могат да достигнат до 25 млрд. евро годишно. Той прогнозира две години на трудни преговори след „днешния важен ден“.
Дебатите за бюджета на ЕС са традиционно ожесточени, тъй като той трябва да удовлетвори противоречиви искания – от земеделието до регионалното финансиране на по-бедните страни членки. Тазгодишното предложение, което ще трябва да покрие разходните приоритети между 2028-а и 2034-а, е дори още по-чувствително от политическа гледна точка предвид целта да се засилят отбранителните способности на блока и да се подобрят конкурентните му позиции в условията на икономическите залахи от Съединените щати и нарастващата конкуренция от Китай. В доклад на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, внесен през 2024-а, пък се предупреждава, че пред ЕС се очертава инвестиционна дупка от 800 млрд. евро годишно.
Сегашният дългосрочен бюджет на общността подпомага финансирането на около 50 фонда – от проучвания до енергийни проекти и се попълва основно от вноски на страните членки, като по-богатите икономики са нетни вносители вобщата сметка.
Председателката на ЕП Роберта Мецола обеща парламентът, който трябва да одобри предложението, да гарантира, че всеки цент от бюджета ще бъде похарчен целесъобразно.
