В Националния археологически институт с музей при БАН откриха изложбата „С една глава по-висока. Втората статуя от Хераклея Синтика“. В нея е представена изправена втората мраморна скулптура от II век с реставрирана глава, открита по време на разкопките в античния град Хераклея Синтика през 2024 година.
Статуята с човешки ръст бе намерена в Големия канал на древния град край село Рупите. Тя допълва поредицата от сензационни открития в Хераклея Синтика, сред които е и уникална плоча със семейни портрети. Древният град, който е основан през IV в. пр. Хр. и се намира близо до днешен Петрич, е бил значим икономически и културен център през римската епоха и една от люлките на цивилизацията в региона.
Посетителите на Националния археологически музей ще имат възможността да видят мраморния мускулест младеж от 6 август до 30 септември. За него археолозите все още не могат да кажат кого точно представлява. За първата намерена статуя в Хераклея Синтика предположенията са, че това е Луций Цезар, изобразен като бог Хермес.
Припомняме, че реставрацията на втората скулптура от Хераклея Синтика продължи повече от осем месеца, като тя беше транспортирана до НАИМ-БАН на 5 декември 2024 година. По време на откриването на изложбата проф. д-р Людмил Вагалински и доц. д-р Христо Попов представиха значението на находката за българската археология, процеса на реставрация и използваните иновативни методи.
При откриването на изложбата премиерът Росен Желязков обяви, че правителството ще продължи да подкрепя археологическите дейности и да осигурява целенасочено финансиране, за да могат подобни безценни находки да стават достояние на широката общественост.
Желязков отбеляза, че от сто години се говори за мястото и значението на Хераклея Синтика, но едва през последните двадесет години археолозите са започнали ефективна работа по разкриването ѝ.
„Археологията не е само наука за миналото – тя прави съвремието ни по-пълноценно, защото няма нищо по-силно от изживяването да се докоснем до тези артефакти„, отбеляза премиерът.
Росен Желязков подчерта, че вероятно, ако не са били инвестициите в големи инфраструктурни проекти в региона като Вертикалния газов коридор, то голяма част от Хераклея Синтика е щяла да остане скрита.
