Европейският съюз бърза да похарчи милиарди за изграждане на „стена от дронове“ с технология, изпитана в боевете в Украйна, след последните набези на Русия във въздушното пространство на НАТО.
Миналата седмица отговорът на руските въздушни нахлувания в Полша и Румъния показа, че НАТО разчита на скъпа технология за прихващане на сравнително евтини дронове – очевидна слабост, от която Москва може да се възползва. За да запълни празнината, Брюксел насърчи столиците да използват фондове на ЕС и съвместно да закупуват системи, доказали се в Украйна.
Часове след като изтребители на НАТО свалиха няколко от приблизително 19-те дрона, навлезли във въздушното пространство на Полша, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа трябва да „изгради стена от дронове“ на източната си граница. Тя уточни, че това ще бъде „европейска способност, разработена заедно, внедрена заедно и поддържана заедно, която може да реагира в реално време“.
ЕС също ще създаде „съюз за дронове“ с Киев, подкрепен с финансиране от 6 млрд. евро, за да „превърне украинската изобретателност в бойно предимство и в съвместна индустриализация“, каза фон дер Лайен.
Полша, балтийските държави и Финландия – страните от ЕС, граничещи с Русия – вече обявиха планове за укрепване на границите си, но служители предупреждават, че подходът ще бъде ефективен само ако е единен и изграден върху общи и напълно интегрирани технологии.
Служител на ЕС обясни: „Отбранителната позиция на Европа е твърде фрагментирана, но в тази конкретна област наистина трябва да видим много повече координация. Не може една държава от първа линия да прави едно на своята граница, а друга – нещо различно. Русия просто ще приспособи подхода си към нашите слабости.“
Членовете на източния фланг на НАТО трябва да получат близо 100 млрд. евро под формата на заеми за отбрана, от общо 150 млрд. евро, от общия бюджет на ЕС.
За да покрие празнината, докато се придобиват нови системи за отбрана, НАТО стартира въздушната мисия „Eastern Sentry“ (Източен страж), включваща изтребители, кораби и разузнавателни системи, разположени по източния фланг – от Финландия до България.
„Не сме готови“, каза Макс Ендерс, ръководител на бизнес развитието в базираната в Мюнхен стартираща компания Tytan, която произвежда прехващачи на дронове, използвани на фронтовата линия в Украйна. Той описа конфликта с Русия като „война на итерации“, в която и двете страни усъвършенстват своите безпилотни летателни апарати и системите за прихващането им.
Украйна е новатор в противовъздушната отбрана още от началото на пълномащабната инвазия през 2022 година. Докато Киев разчита на западни партньори за системи за сваляне на ракети, украинските компании създадоха евтини и ефективни решения срещу атакуващите дронове „Шахед“ – като мрежа от акустични сензори, които ги засичат по звуковия им подпис и насочват мобилни екипи с тежки картечници.
Миналата седмица президентът Володимир Зеленски предложи на Полша обучение как да се борят с руските дронове, особено произведените в Иран „Шахед“. Полското министерство на отбраната съобщи, че „се водят разговори между специалисти от двете страни за задълбочаване на сътрудничеството в областта на дроновете и антидроновите системи“.
Литва вече прилага украинската практика за мобилни бойни групи, Латвия изгражда акустична система, а Румъния проучва как да адаптира опита на Киев.
Генерал Марку Виитасаари, директор на Националното отбранително звено на Финландия, заяви: „Цялата концепция за война с дронове промени характера на съвременния въоръжен конфликт. Определено има нужда от нови контрамерки, особено срещу безпилотни системи. Някои опции вече съществуват и се използват, но са нужни нови технологии и методи.“
Напомняме, че председателят на ЕК фон дер Лайен обяви, че ЕС ще отдели 6 млрд. евро от замразените руски активи и ще създаде нов формат за сътрудничество – Drone Alliance.
ЕС вече е предоставил на Украйна военна помощ в размер на 63 млрд. евро. Общата сума възлиза на 170 млрд. евро.
Четете още: Външно министерство извика посланик Митрофанова заради дроновете в Полша
