Изненадващо, но по данни на германската Федерална статистическа служба над една четвърт от германските пенсионери разполагат с под 1000 евро месечно. Ръстът на пенсиите пък не надскача инфлацията.
Един от четирима пенсионери – 26.4%, разполага дори с по-малко от 1000 евро. Най-засегнати са жените – всяка втора (53.5%) германска пенсионерка получава под 1250 евро месечно. При мъжете става въпрос за 28.2 процента. Според изчисленията на германските осигурителни дружества към 2022 г. средната брутна пенсия при мъжете е била 1 728 евро, а при жените – 1316 евро.
При тези цифри германските пенсионери се очертават като най-големите губещи от инфлацията. Последно пенсиите в Германия бяха увеличени през лятото на 2023 година.
През 2024-та в сила влизат още редица промени, свързани с пенсионирането и осигуряването в тази страна. Стандартната възраст за пенсиониране например се покачва до 66 години. Тя важи за родените през 1958 година. При родените след това възрастта за пенсиониране ще продължи да се увеличава с по два месеца годишно. Така редовната възраст за пенсиониране през 2031-ва ще е 67 години.
На другия полюс е Франция. Там пенсионерите получават повече, отколкото хората в работоспособна възраст, показва изследване на Luxembourg Income Study. Това е уникален случай не само за Европа, но и в целия свят. В Германия, Канада и други държави доходът на работещите граждани надвишава пенсиите с между 5 и 30 процента. Във Франция пенсионерите получават средно с 1% повече от работещите.
Бившият вече премиер Франсоа Байру обясни, че френският дефицит, значителна част от който са плащанията за пенсии, е резултат предимно от проблема на „бумерите“. През 1983 г. пенсионната възраст бе намалена от 65 на 60 години. Тя бе повишена от 60 на 62 г. през 2010-та.
Не е учудващо, че всеки опит да се промени тази ситуация се посреща с гняв и опозиция и отляво, и отдясно. Предложението на френския президент Еманюел Макрон да се увеличи пенсионната възраст – от 62 на 64 г., бе посрещнато с масови протести. Предложението на Мишел Барние да се отложи с 6 месеца планираното увеличение на пенсиите, за да се намали дефицита, доведе до падане на неговото правителство.
Откъде пари?
Това е въпросът, който винаги трябва да се задава, когато се пише или говори за пенсии. И германската и френската икономика стагнират, но едните стискат държавната кесия, а другите я изтръскват като брашнян чувал.
Достатъчно ясно обаче звучи следното: Брутният държавен дълг на Германия, измерен като процент от БВП (общо държавен дълг/ БВП), е около 62–63% през 2024 година. А в края на същата година Франция имаше държавен (брутен, по дефиниция Maastricht / Maastricht debt) дълг около 113% от БВП. Прогнозите за 2025-та сочат, че този процент ще се увеличи до около 116% от БВП.
Разбира се България не може да се сравнява така умозрително с двата европейски колоса. Сравняват се сравнимости. Но прави впечатление, че имайки за базов модел германския модел, постепенно се пофранкофончваме.
Съотношението дълг към размер на икономиката у нас трепти около 25 на сто. Само че трендът е да се увеличава след спад до около 23% година по-рано.
Преди ден България взе още 300 млн. лева дълг. Така заемите от началото на 2025-та са вече 16.8 милиарда.
Според българския модел пенсиите ги плащат работещите. Парите обаче не стигат и половината от фиксираните доходи на възрастните хора идват от данъци, а не от осигуровки. С тези нови дългове предстои да се отвори още едно, трето, разходно перо на заетите.
Que se passé-t-il?*
*Какво става?
