На 87-годишна възраст почина звездата на италианското кино – Клаудия Кардинале. Това съобщи Агенция „Франс Прес“, позовавайки се на нейния агент Лоран Саври.
„Тя ни оставя в наследство примера си на свободна и вдъхновяваща жена и артист“, написа Саври в съобщението си до медиите и припомни, че приказната й кариера започва като кошмар. В тийнейджърските си години тя е изнасилена от филмов продуцент и забременява. Въпреки че по онова време не разполага с големи възможности, взима трудното решение да отгледа сина си Патрик и да се опита сама да си изкарва прехраната и да бъде независима.
Пред френския всекидневник Le Monde през 2017 г. тя признава, че започва да се снима в киното заради Патрик – детето, което е искала да запази, въпреки всички обстоятелства и огромния скандал.
„Тогава бях много млада, срамежлива, почти дива. И без никакво желание да се излагам на снимачната площадка“, споделя Клаудия Кардинале през 2017 година.
Така, взимайки смелото решение, Кардинале се превръща в музата на режисьорите Лукино Висконти и Федерико Фелини.
Истинското име на актрисата е Клод Жозефин Роуз Кардинале и е родена в Тунис. Баща й е италианец, майка й – французойка.
Първото й желание е да бъде учителка в родното си място. На 18 години като студентка в Рим е открита за киното. Дебютира през 1958 година. Утвърждава се като една от най-големите звезди на италианския и европейския филмов небосклон през 60-те и 70-те години, с изключителен принос през най-силното десетилетие на авторското кино.
В периода 1961 – 1997 г. печели пет награди „Давид на Донатело” за своите изключителни женски роли, през 1993 г. получава почетен „Златен лъв” от фестивала във Венеция, през 2002 г. – почетна „Златна мечка” от фестивала в Берлин, а през 2011 г. – наградата на София на „София филм фест“.
Освен италиански, говори свободно френски, английски, испански и арабски език. Лицето й се е появявало на повече от 900 корици на списания по целия свят, а от 1999 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита правата на жените.
Има над 110 роли в киното, сред които: през 1960 г. – в „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти, през 1963 г. – в „8 ½“ на Федерико Фелини; през 1963 г. – в „Гепардът” на Лукино Висконти, през 1964 г. – в „Момичето на Бубе” на Луиджи Коменчини; през 1968 г. – в „Имало едно време на Запад” на Серджо Леоне; през 1969 г. – в „Червената палатка” на Михаил Калатозов, през 1982 г. – във „Фицкаралдо” на Вернер Херцог, през 2002 г. – в „И сега… дами и господа” на Клод Льолуш, през 2015 г. – в „Имало едно време един уестърн” – на българския режисьор дебютант по онова време Борис Десподов.
По време на кариерата си тя печели три награди „Сребърна лента“ на Италианския национален синдикат на филмовите журналисти, както и руската награда „Златен орел“ – за заслуги към световното кино.
През 2015 г. Клаудия Кардинале бе удостоена с почетното звание Доктор хонорис кауза от Академичния съвет на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
