Здравните осигуровки в Германия са 14.6%, а в Румъния – 10 на сто от брутната заплата. Между 10 и 12 % плащат останалите граждани на Евросъюза. У нас номинално здравната вноска е 8 процента. Опитът тя да започне поетапно да се вдига от следващата година, пак претърпя крах. Отказът прозвуча от устата на здравния министър Силви Кирилов.
Проблемът обаче е не толкова в размера, колкото в дяловете, в приноса, на плащачите. Защото тежестта в по-голямата си част пада върху работещите в частния сектор. Става дума за около 1.67 милиона души, които осигуряват между 60 и 65% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна държавата покрива едва около 40% за девет групи осигурявани лица, включително деца, пенсионери, които са най-големите консуматори на здравни услуги, а заедно с тях и администрация, военни, полиция и други.
„1.67 милиона души поемат тежестта за здравето на около 5 милиона нетни ползватели на системата“, подчертава здравният икономист Аркади Шарков. Той припомня, че системата е базирана на солидарен принцип и смята, че държавата също трябва да прояви солидарност към тези, които реално плащат, а именно хората от частния сектор.
И къде рефлектира тази несправедливост?
Пак там, при гражданите. Докато в Европа доплащанията за здравни услуги от собствения джоб са около 1-1.5%, то у нас са 3-3.5 процента.
Правителството бяга и от актуализирането на една такса. Националното сдружение на
общопрактикуващите лекари предлага повишаване на таксата за посещение при личен лекар на два етапа – от ноември да се плаща 3.90 лева, а от догодина около 6 лева или 0.5% от минималната работна заплата.
Председателят на сдружението доц. д-р Любомир Киров обясни, че актуализацията е трябвало да се случи доста по-рано и плавно през годините, за да не изглежда драстично увеличаването на парите сега. Той припомни, че група пациенти – социално слаби, хронично болни, включително и лица до 18 години и учащи във висши учебни заведения, са освободени от потребителска такса.
„Крайно време е всеки като институция, който е решил да облекчи по някаква причина от това задължение определени групи хора, да бъде така добър, че да възстанови тази сума на съответните хора – те да си я заплатят, а след това да им бъде възстановена, а не това да става за сметка на изпълнителите на медицинска помощ“, отбелязва Киров.
От своя страна бизнесът предлага
държавата да спре да плаща 100% от осигуровките на държавните чиновници.
Това е посочено в становище на Българската стопанска камара (БСК) по повод проектобюджетите за следващата година. Предложението се прави, за да е равнопоставен държавният сектор на частния и да се спести „значителен финансов ресурс“, който иначе се поема от държавата.
В момента всичките вноски на държавните служители за пенсия и безработица, както и за здравеопазване, са за сметка на държавния бюджет. В частния сектор осигуровките са разпределени в съотношение 60/40, като по-големият дял е за сметка на работодателя.
На практика един работещ в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет – където част от данъците му отиват за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване; пак през държавния бюджет – в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи.
Това е
израждане на солидарната пенсионна система,
което троши гръбнака на работещите в частния сектор.
По официални данни ангажираните в структурите на администрацията са около 142 000 души. (Някъде се споменава и доста по-внушителна цифрата). Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски за тези хора по сметките на ДОО и Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, тъй като това се извършва централизирано, чрез Министерството на финансите и за сметка на хазната. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е при работниците и служителите, наети другаде по трудови правоотношения.
За още едно законово закрепено „несъответствие” говори доц. д-р Щерю Ножаров,
преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, коментирайки модела за изчисляване на минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата в страната.
„Брутната средна работна заплата се формира и от допълнителните възнаграждения на хора, които работят при вредни условия, полагат извънреден труд, работят на сменен режим, в празнични и почивни дни, работят нощем. Взимат се 50% от възнагражденията на хора, които работят при вредни условия, за да получим основна заплата за хора, които не работят при вредни условия”, казва Ножаров.
Европейската директивата изисква да няма такива ирационалности. Но при нас се получава така, че минималната работна заплата в момента е 67% от основната средна заплата.
Едно е ясно:
икономическите несправедливости в България
са резултат от структурни слабости, социална инерция и политическа неефективност. За да се постигне по-справедливо общество, е необходимо дългосрочно стратегическо мислене, при което икономическият растеж да бъде съчетан със социална солидарност и равни възможности за всички граждани.
Става обаче така, че все сме по-европейци от европейците, от една страна. От друга – дори и новините ни са разделени – в един блок са „вътрешните”, а в друг – тези от чужбина, като сред тях са и тези от ЕС. Излиза, че какво решават в Брюксел за нас е сходно по значимост със случващото се в Малайзия.
