Възможно ли е да получим изключение от американските санкции като Орбан?
Унгария успя да си издейства едногодишно изключение от американските санкции върху руския нефт и газ. Дали може да постигне това и България?
След като Съединените щати блокираха на 7 ноември сделката за продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“, София отново бе изправена пред болезнената истина, че енергийният ни суверенитет е илюзия.
Само за няколко часа парламентът прие закон, който позволява на правителството да назначи „особен управител“ на „Лукойл Нефтохим“. На хартия това изглежда като поемане на отговорност, но на практика е ход, продиктуван от страх и хаос.
Вече три десетилетия страната ни търпеливо изгражда зависимостта си от една компания и сега се чуди как ще се справя без нея. „Лукойл“ не просто произвежда горива, а държи 80% от пазара и контрола върху ключови логистични мощности у нас.
Рафинерията в Бургас е с капацитет над 7 млн. тона годишно, със собствен терминал на Черно море, складове и тръбопроводи към вътрешността на страната. Тя е основния доставчик на дизел, бензин и авиационно гориво не само за вътрешния пазар, но и за съседни държави. Без нейното производство ще се наложи да внасяме горива.
Министърът на енергетиката Жечо Станков увери, че България разполага с достатъчни количества бензин и дизел на „достъпни цени“ и че се работи за сигурността на доставките.
„На ежедневна база следим всички количества, които са в страната. На първо място са доставките за българските граждани на достъпни цени и това е гарантирано“, заяви министърът пред медиите на 11 ноември. Но в страна, където дори стратегическите резерви се съхраняват в чужбина, думата „гаранция“ звучи кухо.
Според Станков България е в постоянен контакт с Американската служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), за да получи разрешение „Лукойл Нефтохим“ да продължи работа и след 21 ноември.
Министърът на икономиката Петър Дилов също изрази увереност в телевизионно интервю на 9 ноември, че ще получим изключение от санкциите, подобно на Унгария.
„Аз съм напълно сигурен, че ще получим необходимата дерогация. Ние не сме санкционирани, а САЩ за нас са стратегически партньор. Санкциите не са насочени към България и Европа, а целят прекратяване на един военен конфликт„, каза Дилов.
Не трябва да се подценява фактът обаче, че разполагаме с твърде малко инструменти за реакция и това е напълно логично, след като години наред различни правителства обещаваха енергийна стратегия, която така и не се случи. Сега управляващите действат в пожарен режим, а именно със закони, приети по спешност, и дипломатически надежди.
Докато Румъния подготвя правна и пазарна рамка, която позволява държавно придобиване на активите на „Лукойл“, България избира административен контрол и закон, граничещ с национализация. Несигурността личи и в дипломатическото мълчание. Докато Букурещ говори открито за инвестиционни гаранции, София чака, за да разбере дали Вашингтон ще прояви разбиране и дали Москва няма да се обиди.
Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом и получи едногодишно изключение от санкциите. Унгария запази правото да купува руска енергия по тръбопроводите „Турски поток“ и „Дружба“. Орбан аргументира изключението с факта, че за държава без излаз на море руският петрол е въпрос не на избор, а на оцеляване. В замяна Будапеща се ангажира да закупи американски втечнен газ за 600 млн. долара и ядрено гориво от „Уестингхаус“ за АЕЦ „Пакш“. Сделката е проста – енергийна гъвкавост срещу политическа лоялност. Това е изкуството да кажеш „да“ на Вашингтон така, че той да повярва, че е по неговите условия.
Орбан често е пример за спорна политика, но този път успя, защото превърна зависимостта си в аргумент. България би могла да постигне подобен резултат, но само ако приеме истината, че спасението няма да дойде отвън. Нужни са собствени решения, като инфраструктура, конкуренция и ясна визия за енергийното бъдеще.
На теория можем да последваме примера на Будапеща, но на практика ще е трудно. Орбан има лични отношения с Тръмп, който го нарича „приятел“ и „велик лидер“. Ние, вместо да водим целенасочен диалог с Вашингтон, пишем закони посред нощ и обещаваме, че „ще се справим“.
След като потенциалният купувач „Гънвор“ беше обявен за „марионетка на Кремъл“, България остана между чука и наковалнята. Вашингтон иска от нас стриктно прилагане на санкциите, а Москва ни заплашва с ответни действия.
Енергийният анализатор и бивш посланик в Русия Илиян Василев предупреди във „Фейсбук“, че законът за „Лукойл“ може да се превърне в бумеранг. Русия ще се представи като жертва на „държавна агресия“ и да съди България за милиарди. Според него „спекулантите вече трупат печалби, защото дизеловите фючърси скачат“, а има и „висока вероятност особен управител да саботира работата на рафинерията“.
Докато Унгария успява да превърне зависимостта си в инструмент за преговори, България превръща зависимостта си в извинение. Разликата не е в ресурсите, а в начина на мислене. Крайно време е политиците ни да се научат да договарят условия, а не просто да чакат отстъпки. Защото в енергетиката, както и в политиката, който чака, винаги плаща по-висока цена.
