Съветът за икономически анализи публикува изследване на доц. Пламен Ненов, което оценява очакваните макроикономически ефекти от въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 година. Според анализа най-силното въздействие идва от премахването на валутния риск – фактор, който традиционно води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и по-голям интерес от чуждестранни инвеститори. Ефектът наподобява стимулираща парична политика: ръст на потреблението, заетостта и инвестициите, като в случая ефектите са по-трайни.
Опитът на други държави в Източна Европа показва значимо увеличение на заетостта и заплатите, особено в нетъргуемите сектори като строителство, търговия, хотелиерство и ресторантьорство. Наблюдава се и ръст на инвестициите в сгради, инфраструктура и технологии. Износът остава стабилен, докато вносът се увеличава, което потвърждава, че ефектът от еврото се проявява основно чрез вътрешното търсене, а не чрез експортния потенциал.
За България ефектът вероятно ще бъде по-умерен, тъй като валутният борд вече е ограничил част от валутния риск. Въпреки това поскъпването на жилищата и ръстът на фондовия пазар около датата на конвергенция подсказват възможност за по-силен активен ефект. Анализът подчертава нуждата от по-консервативна фискална политика, политики за повишаване на производителността, развитие на капиталовия пазар и контрол на жилищните цени, за да се предотврати прегряване на икономиката.
