Обединението „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ обяви в събота, 13 декември, че ще отвори листите си за предстоящите избори, за да даде възможност на активните млади хора от площада да намерят своето политическо представителство.
Идеята звучи като смела и демократична заявка. Депутатът Надежда Йорданова обяви в телевизионно интервю през уикенда, че коалицията ще даде възможност на младите хора да се превърнат в лица на промяната. Намеренията са ясни – ПП–ДБ иска да канализира енергията на протеста, да я превърне в парламентарна сила и да се бори за първото място на следващите избори. Но неизбежният въпрос е дали това не е поредния политически експеримент?
Йорданова се опита да постави диагноза за сегашната политическа ситуация. Тя нарече 51-вото Народно събрание „парламент на пропуснатите възможности“, формиран по волята на ГЕРБ и ДПС, въпреки че в началото е съществувало алтернативно мнозинство от над 160 депутати – без Пеевски и без „Възраждане“. Според ПП–ДБ именно отказът на ГЕРБ от този вариант е затвърдил усещането за завладяна държава и е изкарал хората на улицата.
Паралелно коалицията иска 100% машинно гласуване, като се аргументира с масовите измами при хартиения вот.
Божидар Божанов от партията също подчерта, че машините елиминират надписванията и манипулациите, а купуването на гласове остава задача на МВР. В този смисъл ПП–ДБ се опитва да върне разговора към честността на изборния процес, за което протестиращите също настояват. Но най-силното предложение на обединението за момента е това за отваряне на листите.
През 2017 и 2018 г. Слави Трифонов също обяви кастинг за „талантливи, квалифицирани и морални“ българи, които да заменят „некадърната и неморална“ политическа класа. Резултатът бе бърз възход, последван от тежки разочарования, хаотично управление и разпад на доверието.
Именно затова днес много избиратели гледат скептично на всяка инициатива, която обещава „нови лица“ без ясно обяснение как ще бъдат подбрани и подготвени. Фактът, че хората са нови и са изпълнени с добри намерения, не означава непременно, че ще свършат работа, ако са слабо подготвени или пък нямат необходимите качества. Все пак парламентът не е училище за политици, нито политиката е място за безкрайни експерименти.
Разликата, която ПП–ДБ се опитва да изтъкне, е, че става дума не просто за кастинг, а за политическо представителство на реално съществуващо гражданско мнозинство – хората, които излязоха на протест срещу корупционния модел. Дали обаче протестната енергия може автоматично да се превърне в управленски капацитет?
Историята показва, че улицата може да събори дадена власт, но трудно изгражда стабилна политика без ясна визия какво следва. Би било крайно нечестно, ако шепа активисти опорочат добрите намерения на стотиците хиляди, които излязоха, за да поискат промяна.
В най-добрия случай, ако „хората от площада“ се окажат подготвени и способни да отстояват принципи, това може да бъде крачка напред за подобряване на управлението и почтеност в политиката, за която всички говорим, но не сме виждали. В най-лошия случай, процесът може да се превърне в маркетингов ход и бърз подбор на удобни кандидати, което ще е още едно разочарование, многократно засилващо недоверието в партиите и институциите.
ПП-ДБ се опитва да гарантира на „новите лица“, че ще се съобрази с посланията на площада. Божидар Божанов е категоричен, че в рамките на това Народно събрание друг кабинет е невъзможен и че ПП–ДБ няма да участва в нови коалиции, включително с ГЕРБ, в бъдещия 52-ри парламент. Според него Борисов е имал достатъчно възможности да се разграничи от Пеевски, но е избрал да остане „залепен“ за него. Затова решението е едно – избори, вероятно през март, когато условията ще позволят по-спокоен и честен вот.
Целта на ПП–ДБ да има 121 депутати и самостоятелен реформаторски мандат е амбициозна. Това е честна заявка, защото признава, че без ясно мнозинство компромисите ще изядат главата на всяка промяна. Голямото изпитание в случая ще е дали коалицията ще предложи не просто нови лица, а ново качество хора с ясни убеждения, умения и устойчивост на натиск.
В крайна сметка изборът не е просто между старите и новите лица, а дали тези лица могат да сложат началото на истинско политическо обновление. Затова „хората от площада“ трябва да са пределно наясно, че ако решат да влязат в институциите, отговорността ще е не само на партиите, но и тяхна.
