Котировките на суровия петрол скочиха, а борсовите индекси потеглиха надолу в резултат на ескалиращия военен конфликт в Близкия изток, разклатил световните пазари. Златото и щатският долар също поскъпнаха в процеса на ударното търсене на убежища.
Фючърсните контракти на базовия европейски борсов индекс Stoxx Europe 600 се обезцениха с 1.8%, като най-сериозен спад е отчетен при акциите на авиокомпаниите и хотелските групи. Фирмените книжа на International Airlines Group – собственикът на British Airways, се понижиха с 10%, а на Air France-KLM – със 7 процента. Френската хотелска верига Accor заличи 8.5% от пазарната си оценка.
Поевтиняха и базовите индекси на най-развитите европейски икономики. В 15.41 ч. българско време на 2 март британският FTSE 100 се беше обезценил с 1.47% за деня, германският DAX – с 2.66%, френският CAC 40 – с 2.22%, а испанският IBEX 35 – с 3.01 процента.
Японските NIKKEI 225 и TOPIX също отчетоха дневни загуби, съответно от 1.35% и 1.02 процента.
Златото надхвърли 5400 долара за тройунция, а доларовият индекс поскъпна с над 0.5 процента. Суровият петрол сорт „Брент“ пък напредва към 80 долара за барел след като военният конфликт ефективно затвори Ормузкия проток – жизненоважна артерия край бреговете на Иран, която пренася около една пета от световните доставки на черно злато и значителни количества газ.
„Финалът е изключително несигурен, вариращ от относително бързо политическо решение до по-широко регионално разпространение“, посочва Матийо Рашетер – ръководител на отдела за стратегии за акции в „Юлиус Бер“. „В такава мъгла на военните действия пазарите са склонни да търгуват с вероятности, а не с променящи се факти.“
Спираловидният конфликт в Близкия изток добавя нови насрещни ветрове за вече изнервените пазари от променящата се митническа политика на Съединените щати, опасенията от изкуствения интелект и стреса, свързан с частните кредити. Сред най-належащите въпроси за търговците са колко дълго ще продължи конфликтът и докъде ще се разтеглят военните действия.
Американският президент Доналд Тръмп обяви, че бомбардировките в Иран ще продължат, вероятно седмици наред, и призова лидерите на страната да капитулират, докато ръководителят на службата за сигурност на Ислямската република каза, че няма намерение да преговаря със Съединените щати.
Междувременно, Aramco спря операциите на най-голямата рафинерия в Саудитска Арабия след удар с дрон в района, Катар прекрати производството на втечнен природен газ, петролни и газови полета на Ирак и Израел затвориха. В Европа цената на газа скочи с почти 50% поради рискове за глобалните потоци.
Доларът обаче остава ефективно средство за защита срещу скокове в цените на енергията и произтичащата от това инфлация, което е отражение на трансформирането на Съединените щати от нетен вносител на енергия към износител. Зелените пари поскъпнаха към всичките си основни конкуренти на 2 март, като еврото се върна в близост до 1.17 щ. долара.
„Последиците от този конфликт за световната икономика зависят от потока на петрол и газ през Ормузкия проток“, коментира Норберт Рюкер – ръководител на отдела по икономика в „Юлиус Бер“. Според Рюкер, „най-опасният сценарий не е затварянето (на пролива), а сериозните щети върху ключовата нефтена и газова инфраструктура в региона.“
Анализатори на „Морган Стенли“ посочват, че значителното количество суров петрол, което вече е извън Персийския залив, би могло да свали напрежението на пазара на черно злато. Банковият анализатор Мартин Ратс обяснява, че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са увеличили износа с допълнителните 1.5 милиона барела на ден от началото на годината и пресмята, че Рияд може да транспортира устойчиво 7 милиона барела на ден до своя терминал на Червено море, заобикаляйки Ормузкия проток. Китай също е натрупал близо 1 милион барела на ден суров петрол през последните шест месеца, за да се справи с евентуални смущения.
