Съветът на Европейския съюз одобри изготвената заедно с европарламента единна Директива относно борбата с корупцията.
Новият законодателен акт цели хармонизиране на определението за корупция във всички държави членки и установява общо равнище на санкциите за такива престъпления. С мерки за предотвратяване на корупцията и правила за укрепване на разследването и наказателното преследване директивата трябва да засили борбата с формите на тази престъпна дейност както в публичния, така и в частния сектор.
Новата директива ще замени два действащи акта на ЕС – един от 2003 г. за борба с корупцията в частния сектор и конвенция от 1997 г. относно корупцията на длъжностни лица от съюза. Основните корупционни престъпления ще се определят и третират по сходен начин във всички страни членки, включвайки подкупи в публичния и частния сектор, злоупотреба с имущество, търговия с влияние, възпрепятстване на правосъдието, обогатяване от корупционни престъпления, укриване, както и някои тежки нарушения, свързани с незаконното упражняване на публична функция.
Съгласно новите правила държавите членки трябва да предвидят общи минимални равнища на санкциите за корупционни престъпления, като гарантират, че максималните санкции не са твърде ниски. В зависимост от престъплението извършителите могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода за срок от три до пет години. Дружествата също ще подлежат на санкции с глоби, вариращи от 3% до 5% от общия им световен оборот или от 24 до 40 милиона евро, в зависимост от престъплението. Държавите членки ще трябва също така да създадат специализирани органи за предотвратяване на корупцията и за повишаване на обществената осведоменост относно корупцията, като създават култура на почтеност.
Като страна по Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC) – най-всеобхватният международен правен инструмент в тази област, ЕС ще актуализира съществуващата вече законодателна рамка с възприемане на наложените с конвенцията стандарти. Директивата влиза в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС, като държавите членки ще разполагат с 24 месеца за транспонирането й в националното законодателство. Изключение се прилага за разпоредбите относно оценките на риска и националните стратегии, за които срокът е 36 месеца.
