Френският президент Еманюел Макрон направи едно от най-острите си изказвания по адрес на Съединените щати под управлението на Доналд Тръмп, като постави Вашингтон редом до Русия и Китай по отношение на натиска върху Европа. Това се случи по време на дискусия с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Атина в края на миналата седмица. Анализатори смятат, че това е позицията на част от европейските лидери.
Макрон заяви, че Европа се намира в „уникален момент“, в който лидерите на САЩ, Русия и Китай действат по начин, който е „категорично против“ европейските интереси. Така на практика Тръмп бе поставен в една категория с геополитическите конкуренти на Европейския съюз. Според френския президент това не е временна ситуация, а част от по-широка тенденция, която ще продължи дори след края на мандата на сегашния американски държавен глава.
Той подчерта, че Европа трябва да изгради собствена стратегия и да защитава интересите си по-активно, вместо да разчита на автоматична подкрепа от САЩ и така няма да се налага да понася упреци и заплахи. В изказването си Макрон отбеляза, че макар историческите връзки и общите ценности да остават важни, реалната политика на Вашингтон все по-често се разминава с европейските приоритети.
Отношенията между Макрон и Тръмп отдавна се колебаят
между прагматично сътрудничество и открити конфликти.
Освен разминаванията по въпроси като сигурността и международните конфликти, двамата често са си отправяли и лични нападки. Още по време на първия мандат на Тръмп през 2018 г. Макрон заговори пред него за опасностите на национализма, а поводът тогава беше 100-годишнината от края на Първата световна война. Американският президент изтълкува това като зле прикрита критика към неговата стратегия за „Америка на първо място“.
Тръмп пък предизвика остра реакция във Франция през април, след като по време на събитие във Вашингтон се подигра на Макрон и съпругата му Брижит. „Съпругата на Макрон се отнася изключително зле с него… Той все още се възстановява от удара, който получи в челюстта“, каза Тръмп във видеоклип, качен за кратко на официалната страница на Белия дом в канала YouTube. Очевидно Тръмп имаше предвид добилия голяма популярност в интернет видеоклип от миналата година, който показва Брижит Макрон да поставя двете си ръце на лицето на френския президент с движение, което прилича на шамар.
Американският президент също така заяви, че е поискал от френския си колега военна подкрепа в Персийския залив: „Казах: Еманюел бихме искали да получим малко помощ в Персийския залив, въпреки че бием всички рекорди по отношение на елиминирането на злодеите и унищожаването на балистични ракети“. После имитира Макрон с френски акцент: „Не, не, не… не можем да направим това, Доналд. Ще можем да го направим, след като спечелим войната“.
Американският държавен глава многократно критикува НАТО, като го определя като неефективен съюз, „хартиен тигър“ и поставя под въпрос ангажимента на САЩ към колективната отбрана. Той също така отправи критики към европейските държави за отказа им да се включат в определени военни операции, включително в Близкия изток.
В отговор Макрон предупреди, че подобни позиции отслабват доверието в алианса и създават несигурност относно основния му принцип – взаимната защита.
Напрежението тегне и върху икономическата сфера. Още през пролетта на 2025 г. тонът между Вашингтон и Брюксел се изостри. Франция попадна в полезрението на митническата политика на Тръмп, след като Макрон за пореден път се застъпи за общ европейски данък за технологичните гиганти.
Тръмп заплаши през януари с въвеждане на високи мита върху европейски стоки, включително до 200% върху вина и шампанско, като част от по-широката си търговска политика. Тези изявления предизвикаха тревога сред европейските индустрии и засилиха усещането за неизбежна търговска война между двете страни на Атлантика.
Допълнителен източник на напрежение стана предложението на Тръмп за създаване на нов международен формат за вземане на решения – Съветът за мир, който според критиците цели да замени съществуващи структури като ООН.
Макрон отказа да подкрепи подобна инициатива, аргументирайки се с необходимостта от запазване на международния институционален ред. Френският президент предупреди, че САЩ при ръководството на Тръмп „се освобождават от международните правила“ и „постепенно се отдалечават“ от някои от своите съюзници. „Живеем в свят на велики сили, изкушени да си разделят света“, допълни той.
Макрон отправи директни критики към Тръмп и заради неотдавнашните му амбиции да анексира Гренландия, в отговор на което американският президент написа подигравателно в социалната си мрежа „Трут соушъл“: „Никой не го иска Макрон, защото скоро ще напусне поста си“.
На фона на тези противоречия Макрон използва визитата си в Атина, за да засили
посланието за европейска автономия.
Заедно с премиера Кириакос Мицотакис той обсъди конкретни стъпки за укрепване на отбранителните и икономическите способности на Европейския съюз. Сред тях е подновяването на двустранния пакт за сигурност между Франция и Гърция, който включва клауза за взаимна отбрана и сътрудничество в ключови области.
Споразумението, първоначално подписано през 2021 г., предвижда и значителни военни сделки, включително закупуване на френски кораби на стойност милиарди евро. Подновяването на сделката ще разшири обхвата, като включи външна политика, гражданска защита и икономическо сътрудничество. Това, според Макрон, трябва се разглежда като конкретен пример за засилване на европейската координация в условията на все по-слаба предвидимост в отношенията със САЩ.
Паралелно с това европейските лидери обсъждат необходимостта от по-големи инвестиции в отбраната и създаване на общи механизми за реакция при кризи. Германия вече представи нова отбранителна стратегия, а други държави също увеличават военните си бюджети. Тези процеси са пряко свързани с нарастващото недоверие към устойчивостта на трансатлантическите гаранции.
В икономически план Макрон и Мицотакис подчертаха значението на конкурентоспособността и необходимостта от намаляване на регулаторните пречки пред бизнеса. Те поставиха като акцент създаването на Съюз на капиталовите пазари и насърчаването на инвестициите в европейски иновации. Според тях това е ключово условие за намаляване на зависимостта от външни икономически сили.
Енергийната сигурност също е сред основните приоритети. Идеята за изграждане на реален енергиен съюз, включително с участие на ядрената енергия, се разглежда като част от по-широката стратегия за независимост.
Опасенията на редица анализатори са, че изявленията на Макрон очертават ясно новата рамка на отношенията със САЩ и конкретно с администрацията на Доналд Тръмп. Те показват, че различията вече не се ограничават до отделни политики, а засягат основни принципи на сътрудничеството, което досега беше от полза и за двете страни.
