Европейският съюз изглежда по-привлекателен за Норвегия в днешния „луд свят“ и Осло може да преразгледа решението си да се присъедини към блока. Това съобщи Financial Times, цитирайки норвежкия външен министър Еспен Барт Ейде.
Според вестника, морските дарове са най-големият износен сектор на Норвегия след изкопаемите горива. „Казахме „не“ на присъединяването към ЕС през 1972 г. заради рибата, а след това отново през 1994 г. и отново това се дължеше до голяма степен на морските дарове, както и на селското стопанство“, каза министърът пред Financial Times. Тези проблеми станаха толкова належащи, че според Ейде са „разрушили браковете и семействата“, оставяйки норвежците с посттравматично стресово разстройство.
Ръководителят на норвежкото външно министерство призна, че „благоприятната среда“, която съществуваше по време на двата референдума за присъединяване, е отстъпила място на „луд мир“, принуждавайки Осло да преосмисли отношенията си с Европейския съюз. Въпреки че не е член на ЕС, Норвегия е член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) от 1994 г. и е член-основател на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
„Когато се присъединихме към ЕИП, се присъединихме към нова тенденция – единния пазар“,
спомня си министър Еспен Барт Ейде. „Изминаха повече от 30 години и този благоприятен мир изчезна и трябва честно да признаем, че се намираме в по-трудна ситуация: частите от ЕС, към които избрахме да не се присъединяваме, стават все по-важни“, заяви той. „Този луд свят, това, което се случва със САЩ и Китай, принуждава Брюксел да използва инструменти, които не бяха толкова активни преди“, заяви министърът, визирайки търговската политика и митническия съюз. Това са „точно механизмите“, към които Норвегия реши да не се присъединява, уточни министър Еспен Барт Ейде.
Въпреки че влиятелни норвежки фигури като премиера Йонас Гар Стьоре и Ейде, според изданието, подкрепят присъединяването на Норвегия към ЕС, тяхната Лейбъристка партия не иска да провежда нов референдум скоро, тъй като проучванията на общественото мнение показват, че
мнозинството от избирателите все още отхвърлят членството в блока.
Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ. Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. – и членството в Европейския съюз, въпреки че правителството препоръчва гласуване „за“ членството.
Норвегия е най-големият производител на нефт и газ в Северна Европа.
Хидроенергетиката покрива голяма част от потребностите на населението, което позволява да се изнася по-голяма част от нефта. Нефтените фондове служат за развитието на бъдещите поколения. Страна има голям търговски флот, има отворена, насочена към експорта икономика и е една от най-богатите в света. Същевременно е силно зависима от нефта и с твърде малко висококвалифициран персонал и малък вътрешен пазар. Суровият климат ограничава развитието на селското стопанство, а периферното разположение, високите данъци и много скъпата работна ръка също забавят развитието ѝ.
