Венецуела планира да използва част от резервните си активи в Международния валутен фонд (МВФ), за да финансира възстановяването след двете последователни земетресения, ударили страната, съобщава агенция „Блумбърг“, позовавайки се на запознати с въпроса лица. Правителството първоначално ще се стреми да получи достъп до 200 милиона долара от разпределените 4.5 милиарда долара от специалните права на тираж (СПТ) на МВФ, според доклада. Засега не е ясно дали Каракас ще се стреми да използва още от своите СПТ в близко бъдеще, добавят пожелалите анонимност източници.
Временно изпълняващият длъжността президент Делси Родригес информира на 25 юни, че Венецуела ще създаде фонд, използващ ресурси, които държи в МВФ, за да финансира възстановяването на повредена инфраструктура, болници и жилища. Родригес обяви извънредно положение, след като две земетресения удариха щата Яракуй, западно от Каракас, в късните чадове на 24 юни.
СПТ са резервни активи, създадени от международния кредитор, които са разпределени на страните членки пропорционално на техните квоти. За разлика от конвенционалното кредитиране от МВФ, достъпът до СПТ не изисква по-широка програма за заеми. Достъпът на Венецуела до нейните СПТ наличности беше спрян в продължение на години до април, когато фондът заяви, че има достатъчно широко международно признание за правителството на Родригес, което възстанови способността на страната да използва средствата.
Говорителят на МВФ Джули Козак заяви на 25 юни, че МВФ е в тясно сътрудничество с властите на пострадалата от природното бедствие държава, „докато те оценяват икономическото въздействие и нуждите от възстановяване“. Тя отказа да предостави подробности за предложения фонд за възстановяване.
СПТ наличностите са част от 650-те милиарда долара, разпределени от МВФ на страните членки в края на 2021 г. за укрепване на глобалната ликвидност и подпомагане на страните да се справят с икономическите последици от пандемията от КОВИД-19. Те са международни резервни активи, които могат да бъдат обменени за пет основни валути – щатски долар, евро, японска йена, британски паунд и китайски юан. Страните членки могат да ги държат като част от резервите си или да ги обменят за твърда валута чрез доброволни споразумения с други членове на МВФ.
