Пристигаме във Венеция с трепетно очакване. Градът на маските ни посреща като сцена, която още не е вдигнала завесата си, като шепот преди началото на представление. Още преди слънцето да пробие мъглата над лагуната, камбаните на безброй църкви започват да звънят, преплитайки се в сложна хармония, а водата под мостовете леко потрепва, сякаш и тя чака спектакъла. Мирише на сол, на водорасли, на кафе и печени бадеми от малките барове, на мокър камък, който помни векове. А само след миг, вековете изчезват и Венеция се преобразява като капризна госпожица – и е готова да празнува. Карнавалното настроение струи отвсякъде – от балконите, от прозорците, от гондолите, от отворените врати на църквите и заведенията, но най-вече от хората – от венецианците, от костюмите, от маските, от туристите, защото всички са в очакване да започне венецианският карнавал!
Улиците са пълни с живот: жонгльори подхвърлят предмети във въздуха, музиканти свирят „Четирите годишни времена“ на Вивалди, мимове те докосват по рамото, продавачи на горещи фритоле примамват с аромата на пухкави пържени топки, покрити с пудра захар – всеки ъгъл, всяка стъпка е част от един пъстър, шумен, омагьосващ хаос. По време на карнавала градът не просто живее — той диша в ритъма на пера, маски, злато и кадифе. В този лабиринт от канали и мостове човек лесно може да се изгуби, но още по-лесно се оставя да бъде отнесен.
Тълпата ме изостави пред едно от многото малки магазинчета за маски, окачени по фасадата и витрината му като разноцветна галерия на тайни лица. Сред тях различавах Medico della peste – Чумният лекар, която с дългия си клюн е една от най-лесно разпознаваемите венециански маски. Тя изобщо не е започнала като карнавална, а като метод за предотвратяване на разпространението на болестта. Кухият клюн се пълнел с цветя и други благовония, предназначени да предотвратят неприятните миризми, за които тогава се вярвало, че разпространяват инфекцията.
Маските винаги са били сърцето на Венецианския карнавал. Самият факт, че можеш да си сложиш маска легално (и дори задължително), предлага уникалната възможност напълно да скриеш идентичността си и по този начин да придобиеш нова самоличност, въз основа на която да проявиш и различно поведение. Поради тази причина поздравът, който непрекъснато звучи при първа среща с нов „персонаж“, е просто: „Buongiorno, Signora Maschera!“ – „Добър ден, госпожо Маска!“
Една от най-древните и все още модни е Баута (Bauta) – тя покрива цялото лице и се носи с дантелено роколо, черна тривърха шапка и наметало. До нея се нарежда Коломбина – полумаска, покриваща очите и носа, обсипана със злато, пера и кристали. Някога женски аналог на Баута, днес тя принадлежи на всички, които искат да бъдат едновременно загадъчни и сияйни.
След като си избрах една, попитах продавача дали може да ни препоръча гондолиер – в Италия личната препоръка тежи повече от всяка реклама. Той веднага изскочи от магазина и се провикна: „Ей, Енцо!“ Размени няколко думи с него, който кимна в знак на съгласие и вече бяхме в поверения му съд.
Водата тихо плискаше в бордовете, сякаш прегръщаше лодката, докато градът се разтваряше около нас като жив театър. Буйно, цветно, гръмко, празнично – всяко ъгълче бе изпълнено с маски, оформяйки жива, преливаща вълна от багри и великолепие. Венецианският карнавал (Carnevale di Venezia) води началото си от Средновековието; първото свидетелство е документ на дожа Витале Фалиеро от 1094 г., в който се споменава думата „карнавал“ и се говори за обществени забавления.
Но както тогава, така и сега, Феста деле Марие (празникът на Мариите) бил в центъра на събитието. Произходът му е спорен и за него се говори още от 1039 г., но се предполага, че датира и от по-рано – от 943 г. В деня на Сретение Господне, 2 февруари, във Венеция било обичайно да се празнува Денят на благославянето на булките, по време на който браковете на 12 момичета, избрани измежду най-бедните и красиви, били колективно благославяни в базиликата „Сан Пиетро ди Кастело“. За да създадат зестра на булките, патрицианските семейства участвали с дарения. След сватбата, проведена в присъствието на дожа и местната аристокрация, момичетата били придружавани в процесия към площад „Сан Марко“ и ескортирани от малки и многобройни лодки на ликуващи съграждани, пътувайки по Канале Гранде към църквата „Санта Мария Формоза“, където тържествата продължавали. Днес празникът е допълнен с модерен конкурс за красота, така че в седмиците преди карнавала се провежда селекция сред младите венецианки от 18 до 28 г., за да се изберат 12-те Марии, които ще дефилират. А когато дългата процесия от шаферки, музиканти и стотици туристи стигне площад „Сан Марко“, се избира „Марията на карнавала“.
През 1797 г. с падането на Венецианската република и френската й окупация от Наполеон, карнавалът бил забранен поради опасения от бунтове и обществени вълнения. Едва през 1979 г., почти два века по-късно, подобно на птицата феникс, Венецианският карнавал възкръсва от пепелта благодарение на инициативата на редица граждански асоциации, Комитета по туризъм, Общината на града и Венецианското биенале.
Днес частните балове с маски са изключително популярни. Има възможност и вие да присъствате на такъв, стига да си купите билет (който често включва и наема на костюм) и да преживеете в пълна степен блясъка на карнавала в разкошна обстановка с вечеря, музика и шоу. Сред най-ексклузивните партита са Балът на дожа в дворец „Пизани Морета“, „Легендата на Казанова“ – вечер, изпълнена с забавления, на която ще бъдете посрещнати от костюмирани исторически личности с музика, танци и изпълнения на живо, „Куртизанките на Дожа“ – един от най-красивите маскарадни балове в града, на който може да се развихрите сред танци, представления, да послушате оперно пеене, а в програмата е включена и гала вечеря и още куп други подобни спектакли.
Енцо гребеше и от време на време споменаваше по някоя и друга дума за забележителностите, покрай които минавахме. По едно време той спря и подметна: „А сега – продължаваме ли разходката?“ „А ние къде сме?“, попитахме в отговор. „Стигнахме Канареджо, доста извън центъра.“ „Тогава слизаме тук“, решихме ние.
Канареджо се оказа по-тиха, по-домашна версия на Венеция – заведения, в които местните се наслаждаваха на Aperol spritz, деца, тичащи из квартала, пране, веещо се над улиците, простряно от балкон до балкон и далечният ехтеж на карнавала. Тук разбираш, че градът е не само сцена, а и дом за мнозина.
Когато тръгнахме обратно пеш към центъра, здрачът вече се спускаше като меко кадифе. Фенерите светеха по мостовете, водните таксита прорязваха мрака като светещи стрели, а някъде далеч прозвуча камбана. На малкия площад, който прекосихме, видяхме самотна маска, оставена върху парапета – сякаш като подарък на града, който дава толкова много от себе си на всички – и на местни, и на туристи.
В този миг разбрах защо Венецианският карнавал не е просто събитие, а състояние на духа. Той е уникален, защото самата Венеция е уникална. Той не свършва с последния бал – продължава в шепота на водата, в отразените светлини и в спомена зад маската, която те гледа от стената у дома. Защото Венецианският карнавал не е във Венеция – той е в сърцата ни.
Четете още: Спокойната страна на Флоренция
