В двора на френския крал Луи XIV почти нищо не било случайно. Докато пищните балове, разкошните пиршества и изисканите десерти символизирали могъществото на абсолютната монархия, зад стените на Версай се разигравала една от най-мрачните истории в европейската история – аферата с отравянията, която разтърсила цяла Франция.
През XVII век шоколадът бил истински лукс, достъпен единствено за кралското семейство и най-висшата аристокрация. Той пристигнал във Франция от Испания, а именно по времето на Луи XIV консумацията му се превърнала в символ на престиж и висок обществен статус. За разлика от днешните шоколадови торти обаче, тогава шоколадът най-често се поднасял като гъста, гореща напитка, подсладена със захар и овкусена с екзотични подправки.
По същото време Версай се превърнал в сцена на една от най-големите политически и криминални афери на епохата. Между 1679 и 1682 г. била разкрита мащабна мрежа от търговци на отрови, гадатели и техните клиенти от най-висшите аристократични среди. Арсенът, известен още като „прахът на наследството“, се превърнал в символ на тайните убийства в борбата за богатство, власт и влияние. Десетки хора загинали, а повече от 400 души били разследвани за планиране, извършване или опит за отравяне.
От години се разпространява твърдението, че именно силният вкус на черния шоколад можел да прикрие присъствието на арсен, поради което шоколадовите десерти били предпочитано средство за политически ликвидации във френския кралски двор.
