Премиерът Радев чак сега ли разбра, че проблемът не е в един лош прокурор, а в модела в системата на прокуратурата? Той се възмущава, и правилно, от разкарвани преписки, от поредица от отводи, от зависимости и от разследване, оставено да затъне. Но ние от години обясняваме, че безконтролно децентрализираната прокуратура може не само избирателно да преследва, но и избирателно да не разследва. С тези думи Атанас Славов от „Демократична България“ започна декларацията от името на парламентарната си група, в която припомни вчерашното изказване на премиера Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет.
Славов подчерта, че Румен Радев не е страничен наблюдател, нито е само институционален арбитър, а е премиер, който ръководи изпълнителната власт и като партиен лидер на „Прогресивна България“ има абсолютно мнозинство в парламента, така че може да ограничи прокурорския произвол.
Депутатът от „Демократична България“ продължи с думите, че възмущението на Радев вече не е политическа позиция, а е признание за проблем, който мнозинството има силата да реши дори и ако трябва да намери конституционно мнозинство за това. Той припомни, че от „Демократична България“ отдавна предлагат конкретни решения като ограничаване властта на главния прокурор с адекватни механизми за отчетност и контрол, независим и балансиран прокурорски съвет или колегия, прозрачен избор на членовете на Висшия съдебен съвет със силна обществена квота, реални проверки за почтеност, ясни срокове за прокурорските проверки, контрол върху бездействието на прокуратурата.
Славов припомни, че част от тези промени са били блокирани от Конституционния съд, а друг били отхвърлени през последните два месеца при приемането на промените в Закона за съдебната власт в Наказателно-процесуалния кодекс. Той даде и конкретни примери за това как не се приело предложението на ДБ главният прокурор да може да бъде освободен по предложение на широк кръг органи в съдебната и извънсъдебната власт.
Отбеляза и че не се приело изключването на злоупотребата с власт при прокурорските проверки; не била подкрепена и по-широката възможност за оспорване на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство или за прекратяване на досъдебно производство.
Не се приел и съдебният контрол върху ексклузивните правомощия на главния прокурор. Не се приело и анкетните комисии по казусите, свързани с „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“ да бъдат възобновени.
След това Славов уточни, че прокурорският произвол много често изглежда точно като случая, описан от премиера Радев – преписката пътува между градове и инстанции, прокурорите се отвеждат един след друг, като институцията бездейства, а свидетелите са подложени на натиск. Получава се така, че никой формално не отказва да разследва, но разследване фактически няма.
Как изглежда прокурорският произвол
След това Славов обясни как изглежда прокурорският произвол – щит за едни и бухалка за други. Сред хората, за които прокуратурата е щит, депутатът изброи „семейството“ на „Нотариуса“ и Пепи Еврото, представителите на модела „Пеевски“ и „Борисов“, санкционираните по закона Магнитски. По отношение на онези, за които е бухалка, Славов посочи, че това са представители на демократичната опозиция и на медиите.
Бившият министър на правосъдието отбеляза, че през изминалите почти 10 години във властта – в президентството – позицията на Румен Радев по въпроса за съдебната реформа и реформата в прокуратурата често е била променлива, непоследователна и дори противоречива.
Той даде пример как Радев е бил сезиран за провелата се среща с посредничеството на Георги Гергов между главния прокурор Сотир Цацаров и Сашо Дончев с цел оказване на натиск върху последния. По този повод Славов припомни, че говори за ЦУМгейт от април 2017 година.
Тогава обаче не последвала реакция от президента Радев, а Висшият съдебен съвет оневинил изцяло Сотир Цацаров. След това, в края на 2019 г., президентът инициирал дискусия с представители на академичните среди, с професионалните граждански организации за необходимите конституционни реформи в сферата на правосъдието, но и тогава не последвал някакъв резултат, а само спекулации за съдържанието на подготвяния в президентството конституционен проект.
По този повод Славов напомни, че президентът има самостоятелно право на конституционна инициатива, нещо, което той 9 години отказвал да упражни.
Депутатът от „Демократична България“ даде и още един пример – как в края на 2019 г. президентът бил сезиран от професионални и граждански организации да не допуска назначаването на главния прокурор Иван Гешев, за когото имало достатъчно данни за проблеми с интегритета и затова, че не отговаря на изискването за високи професионални и нравствени качества. Тогава на президента се предлагало да отправи тълкувателно искане до Конституционния съд, с което да отложи и забави назначението. Гешев обаче без проблем бил назначен с указ на държавния глава.
След това Славов припомни и последната конституционна реформа в Закона за съдебната власт, която по думите му е била направена в съответствие с европейските и международни изисквания за независимост на правосъдието и получила позитивна оценка – и в докладите на Европейската комисия и на Венецианската комисия. Президентът обаче успорил тази реформа по отношение на процедурата за нейното приемане от Народното събрание. Това според Славов дало възможност на модела „Пеевски“ и „Борисов“ да упражнят влияние върху Конституционния съд, който, в крайна сметка, отменил съдебната реформа, а запазил промените в частта за служебното правителство, за които самият Славов уточни, че не били „толкова безспорни“.
Депутатът от „Демократична България“ бе категоричен, че тежката диагноза за прокуратурата е ясна от близо четвърт век, а обществото е ангажирано с темата повече от едно десетилетие. Ето защо той отбеляза, че важното е не какво констатира премиерът Радев, а какво ще направи.
Атанас Славов поясни, че за „Демократична България“ онова, което трябва да се направи, е реформа – решителна, включително конституционна. Накрая той завърши декларацията си с въпрос към премиера – а за него какво е решението на проблема.
Преди това депутатите промениха програмата си – със 170 гласа „За“ (117 от „Прогресивна България“, 6 от ГЕРБ-СДС, 19 от ДПС, 18 от „Демократична България“, 10 от „Продължаваме промяната“), с 31 гласа „Против“ (22 от ГЕРБ-СДС и 9 от „Възраждане“) и с един глас „Въздържал се“ (от ГЕРБ-СДС) – те вкараха нови три точки за разглеждане. Едната от тях, очаквано, са промените в Изборния кодекс. Другите две са за ратифициране на споразумението за заема по SAFE и за ратифициране на поръчката за придобиване на нови трикоординатни радари.
