Проверки на НАП показаха, че около 40% от задължените лица не издават касови бележки. Двама от петима са в данъчно нарушение. Възможно ли е това? Най-големият приход в държавния бюджет беше и си остава този от ДДС, но да укриваш ДДС явно у нас си остава масов спорт.
За 2025 г. общите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма са 86.1 млрд. лева. Ориентировъчно приходите от ДДС са около 20–21 млрд. лв., което означава около 24% от всички приходи в хазната или около 30% от данъчните приходи. ДДС е значително по-голям източник от корпоративния и подоходния данък поотделно.
Данъчните разбират това. Към 25 юли 2026 г. по Черноморието са извършени близо 1500 проверки и са съставени 470 акта. Това означава акт при около 31% от проверките. В Бургас и областта са проверени 811 обекта, като нарушения са открити в 319 – 39.3 процента.
Върхът на наглостта: Още през първата седмица на кампанията НАП е проверила над 330 обекта, като в 100 са установени нарушения, а 2 обекта са запечатани заради … липса на касов апарат.
От януари до 25 юли НАП е направила над 27 500 проверки в страната и е установила близо 11 000 нарушения. Най-честите са именно тези, които могат да означават неотчетен оборот: неиздадена касова бележка и разлика между наличните пари и отчетения оборот.
Какво може да влезе в бюджета?
При неиздаден фискален бон имуществената санкция за фирма обичайно е от 500 до 2000 евро, а при определени нарушения санкцията може да стигне 3000–10 000 евро.
Ако много грубо приложим минималната санкция от 500 евро върху споменатите 470 акта, това прави общо около 240 000 евро. Което обаче не е сумата, която НАП ще събере – актът не е равен на окончателно наказателно постановление, а и санкциите са различни.
Впрочем по-важното е укритият оборот. В този случай ефектът може да бъде много по-голям от глобите. Затова не би било правилно да се оценява резултата на НАП по размера на глобите. Същественото е колко допълнителен оборот е изваден „на светло“. При 470 акта само по Черноморието може да се предположи потенциален фискален ефект от тази група проверки в порядъка на няколко милиона лева, ако последващите ревизии установят системно неотчитан оборот.
И още нещо интересно: отделно от летните проверки, НАП е отчела от началото на годината около 1500 акта за икономически необосновано повишение на цените и около 800 наказателни постановления по тях за 1.7 млн. евро.
Голямата драма е, че и клиентите вече спряха да искат касов бон, защото никой не отказва, но отговорът винаги е: ,,Изчакайте малко, че апаратът блокира или свърши лентата!„. Кой иска да си губи времето в чакане?
Най-елементарното решение се крие в патентния данък. За плажна ивица – Х евро на квадратен метър. За платен паркинг, пак така. За тротоарна площ, също. За заведения без места за консумация, според артикулите които продава. Държавата и данъчните тогава няма да ги интересува колко касови бона са издадени. Само че това се отнася основно за местата с временно, сезонно ползване.
За сведение на крадците на ДДС задължението за водене на касови книги за дневните финансови отчети отпадна още през 2020 г., но остана воденето на хартиени касови бележки от кочан. Това става в изключителни случаи, когато фискалното устройство не е в изправност.
Когато работят с хартиени касови бележки от кочан, търговците трябва да водят специален регистър, който да се намира в дадения търговски обект. В този, т.нар. Регистър, трябва да се регистрира общия оборот, изчислен въз основа на всички бележки за деня. Също така в него се описва номерацията на хартиените касови бележки от кочан.
Така че следващия път, когато ви откажат да ви издадат касов бон по „форсмажорни обстоятелства”, поискайте бележка от кочан.
Ако смеете!
